Всичко започва от едно погрешно възприятие – че вие сте само тяло. Когато се идентифицирате с ума си и му придадете образа на „Аз“, вие се вплитате в най-опасното робство – робството на егото.
Оттам идва привързаността: „моят партньор“, „моите деца“, „моят дом“, „моите пари“. Тази малка дума – „моето“ – е източникът на вашата болка. Помислете: защо не плачете, когато чуете, че хиляди умират на другия край на света? Но когато загубите „вашия човек“, светът ви рухва. Разликата е в ума, в илюзията за притежание.
Запомнете – болката е само в ума.
Когато спите, няма болка. Когато радостта ви изпълни, болката изчезва. Когато умът е изключен – под упойка или в дълбок транс – няма страдание. Защо? Защото там, където умът отсъства, болка не съществува.
Умът свързва тялото с болката. Но ако успеете да отдръпнете вниманието си от болезнената част и да го насочите към Бога вътре във вас, към светлината, към източника – болката престава да съществува. Това е въпрос на воля и на осъзнаване.
И запомнете: колкото повече мислите за болката, толкова повече я усилвате. Умът е този, който ви държи приковани към страданието. Сърцето е това, което ви освобождава.
Истинското състрадание не е продукт на ума, който търси сродна травма. То идва от Сърцето – от онова безкрайно пространство вътре във вас, което знае, че вие и другият сте едно.
„Страданието е програма на ума. Свободата е състояние на Духа.“
„Докато вярвате на ума си – ще страдате. Когато се върнете в Сърцето си – ще възкръснете.“ ✨🔥❤️
Аджар
La stella dell'est 