ЕПИГЕНЕТИКА

Гените не са програма, която действа независимо от всичко, те не контролират живота ни. Външните условия както и мислите и чувствата ни, мога да включват и изключват дадени програми. Това е революционно откритие, което коренно променя онова, което досега сме приемали за безспорна истина.

А именно, че ние сме обречени от генното ни наследство. Това че гените не са безусловни регулатори на живота и поведението ни е стара моя теза. Аз винаги съм поддържал идеята, че ако външните фактори не са подходящи, даден ден няма как да се появи или развие.

Да вземем например дете, което е родено с потенциал за велик пианист. Ако то живее сред племе от диваци и никога в живота си не види пиано или ако вследствие на нещастен инцидент загуби няколко пръста от ръцете си, неговите гени на музикант няма да имат условия да се пробудят. И никой никога няма да знае, че детето имало такива заложби.

В книгата си,,Лечебният глад” Лидия Ковачева пише, че при работата си с хора, които са били осиновени, тя установила, че развиват болести, характерни за осиновителите.

Тоест гените, наследени от биологичните родители не са имали възможност да се развият при условията на живот в семейството на осиновителите, тъй като те са имали различни навици, начин на хранене, вярвания, емоционални проблеми и поведение.

Ако все още мислите че сме предопределени да бъдем дебели или слаби, красиви или грозни ,болни или здрави и нищо не може да се направи, за да променим това, помислете отново! Ако не съществуваха условия нашите гени да се проявят, те няма да бъдат задействани.

Може да имате гени на велики музиканти, артисти, спортисти, политици или каквото и да е друго, за което си мечтаем, и да не сме били поставени в среда, в която те могат да се активират.

Иван Петърнишки