Един заможен баща, желаейки синът му да разбере какво означава да бъдеш беден, го заведе да прекарат няколко дни в планината при едно селско семейство. Те останаха там три дни и две нощи в тяхната къща на село.
На връщане към града, в колата, бащата попита сина си:
– Какво мислиш за преживяването?
– Прекрасно беше – отговори синът, загледан замислено в далечината.
– И… какво научи? – настоя бащата.
Синът отвърна:
- Ние имаме едно куче, а те имат четири.
- Ние имаме басейн със застояла вода, който стига до средата на градината… а те имат безкрайна река с кристално чиста вода, пълна с рибки и други красоти.
- Ние купуваме фенери от Изтока, за да осветим градината си… а те се осветяват от звездите и луната.
- Нашият двор стига до оградата… а техният – до хоризонта.
- Ние купуваме храната си… те я сеят и събират сами.
- Ние слушаме CD-та… те слушат вечната симфония на птици, папагали, жаби, щурци, бръмбари и още много други създания.
- Ние готвим на електрическа печка… а всичко, което те ядат, има онзи великолепен вкус на огнището, на собствената им реколта, на семейството им и най-вече – на Бог.
Бащата беше поразен от дълбочината на думите на сина… и тогава момчето завърши:
– Благодаря ти, тате, че ми показа колко сме бедни!
Всеки ден ставаме все по-бедни на дух и на способността да оценяваме природата. Ние се тревожим ДА ИМАМЕ, ДА ИМАМЕ, ДА ИМАМЕ И ОЩЕ ДА ИМАМЕ… вместо да се научим просто ДА БЪДЕМ.
La stella dell'est 