Един човек влязъл в бръснарницата и помолил да го подстрижат. Започнал бръснарят да го обслужва и през това време започнали да говорят за разни неща. Когато станало дума за съществуването на Бог, бръснарят казал:
– Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.
– Защо? – попитал го клиентът.
– Ами то е ясно! Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, защо има толкова много болни хора и безпризорни деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка, нито войни и катастрофи. Трудно ми е да си представя любещ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и небръснат човек. И се върнал в бръснарницата.
– Знаете ли какво ще ви кажа? Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че има бръснари.
– Как така? – учудил се бръснарят – Аз съм такъв и току-що Ви подстригах и обръснах.
– Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има толкова рошави и небръснати хора, като ей онзи човек на улицата.
– Но, мили човече, въпросът не е в бръснарите. Просто хората не ходят при тях.
- И аз казвам същото: Бог има! – продължил клиентът. – Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо по света има толкова много страдание
La stella dell'est 