Взаимоотношенията ни с хората не са даденост – те се изграждат с години. От нас зависи на каква честота ще вибрираме и какви хора ще привлечем в живота си. Всички си влияем взаимно, независимо дали го осъзнаваме или не. Когато работим върху себе си и повдигаме вибрациите си в по-високи октави, същото постепенно започва да се случва и с хората в нашето обкръжение – всеки със своя ритъм и време. В противен случай, ако няма резонанс, те просто ще напуснат живота ни.
Когато си в хармония със себе си, всички около теб го усещат и им е приятно да бъдат в твоята компания. Това, което излъчваш, е и онова, което привличаш.
Съществуват хора, които постоянно се оплакват, живеят в ролята на жертви, намират оправдания за всичко и обвиняват другите за своите трудности. Те не поемат отговорност за живота си и често критикуват тези, които успяват, обяснявайки си, че „другите имат късмет“. Те дори не допускат, че самите те привличат ситуации, за да поддържат навика си да мрънкат.
Най-истинската помощ е да бъдеш вдъхновяващ пример. Тогава хората сами идват при теб и питат какво правиш, за да имаш успех. Само тогава можеш да им помогнеш и да им покажеш пътя. Ако обаче ги „съветваш“ без да са готови, това няма да им бъде от полза и дори може да предизвика отхвърляне. Не знаем какви уроци всеки човек е избрал да преживее по своя земен път. Вселената поставя всекиго на мястото му според излъчването му.
Нашите взаимоотношения са огледало на това, което излъчваме. Нужно е да се вгледаме в хората около нас, в начина, по който се държат с нас, и да си зададем въпроса: „Какво отразяват те от мен?“
Взаимоотношенията са огледала. Всеки човек в живота ни показва аспект от нас самите – често такъв, който не осъзнаваме. Егото, като защитен механизъм на ума, не допуска да видим себе си в „несъвършенство“. Затова предпочитаме другият да е виновен. Но ако успеем да приемем тези огледала, ще открием скрити черти и ще израснем.
Всички ние сме свързани – част от една Вселена, от един жив организъм. Преструваме се, че сме разделени, за да натрупаме индивидуален опит. И в това взаимодействие често е по-удобно „другият да е виновен“, отколкото да признаем, че имаме какво да научим за себе си.
Истинското израстване идва, когато поемем отговорност. Във взаимоотношенията това означава и да поставяме ясни, но нежни граници. Ако имаме „рана“, другият няма как да знае за нея, освен ако не му споделим. Вместо да обвиняваме, по-здравословно е да говорим от първо лице: „Когато казваш това, аз се чувствам…“, вместо „Ти ме нараняваш“. Така избягваме ролите на жертва и насилник.
Различията в реакциите между мъж и жена също често водят до конфликти. Жената обикновено има нужда от разговор и разбиране, докато мъжът веднага търси начин да „спаси“. Ако няма диалог и граници още в началото на връзката, по-късно се стига до обвинения, че другият се е „променил“.
Когато конфликтите се повтарят с различни хора и ситуации, това е знак да се обърнем навътре. Сценарият се повтаря, за да ни покаже нещо за нас самите – страх, стара болка или ограничение, което ни пречи да изградим хармонични връзки. Вместо да обвиняваме, можем да сме благодарни, че другите ни помагат да го осъзнаем.
Ключово за добрите взаимоотношения е да изразяваме чувствата си ясно и спокойно. Например:
„Когато вчера се прибрах и къщата беше разхвърляна, а ти гледаше телевизия, се почувствах изморена и недооценена. Би ли подредил следващия път, моля?“
Това е съвсем различно от обвинението „Ти ме пренебрегваш“.
Важно е и да осъзнаем, че още от детството ни се възпитават различни модели. Момичетата обикновено получават право да изразяват чувства, докато на момчетата често им се казва „не плачи, ти си мъж“. Така те порастват със забраната да показват емоциите си, което пречи на хармонията във връзките.
Има хора, с които е истинско удоволствие да бъдеш – те те зареждат с енергия и светлина. Но има и близки, които избират ролята на жертва и сякаш непрекъснато те изтощават.
Не бива да забравяме и една мъдрост: „Ти си средноаритметичното на петте души, с които прекарваш най-много време.“ Това включва не само реалните ни контакти, но и хората, които следваме в социалните мрежи – защото те също отразяват нашите интереси и вътрешен свят.
Както гласи поговорката: „Кажи ми с кого общуваш, за да ти кажа какъв си.“
Затова се огледай – харесва ли ти това, което виждаш около себе си?
La stella dell'est 