ПРИТЧА ЗА ПРОШКАТА

Живял един човек, животът му бил обикновен като на всички хора,в него имало и хубаво и лошо. Дошъл последния му час и човекът напуснал този свят. Когато се озовал в отвъдното, разбрал че с него е единствено душата му. Гола, беззащитна и прозрачна всичко в нея се виждало като на длан. Пред него изплува ли всичките му постъпки. Сред тях имало красиви и благородни ,но имало и такива от които на самия него му ставало срамна и противно. Опитал се да изхвърли от душата си своите грехове и недостойни постъпки ,но разбрал че това е невъзможно. Тогава решил да ги затрупа с всичко хубаво и добро от живота си и тръгнал да се срещне с Бог. Не след дълго стигнал до райските порти, които били широко отворени. Там го посрещал Бог, но нищо не му казал .

– Е явно бог не видя греховете ми, щом е отворил за мен вратата на Рая -казал си човекът и влязъл вътре.

Минало известно време и човекът отишъл при бог

– Господи, не се чувствам добре в този твой Рай- казал той.- Притеснявам се да направя крачка. Много малко е хубавото в душата ми и не мога да скрия лошите неща които съм вършил. Страх ме е че всички виждат това.

– А какво искаш от мен?

– Ти си всемогъщ и милостив, ти видя каква е душата ми, Но въпреки това не ме наказа когато се опитах да скрия греховете си ,дори ме допусна до рая. Моля те смири се над мен изчисти душата ми от всичко лошо и грешно!

– Не очаквах точно такава молба, но добре ще направя това което искаш- казал бог.

И Бог изхвърлила душата му всичко от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата, лъжите и измамите, клеветите и подлостта, алчността и мързела. Но когато от спомените му изчезнала омразата човекът забравил и за любовта. Заедно с спомените за паденията се изтрила от паметта му и спомените за победите му. Душата му стояла пред Бог напълно празна. По празна дори от онзи миг в който се е появил на света. Съжалил го Бог и върнал всичко обратно в душата му. Тогава човекът отново попитал : – Какво да сторя Господи, щом доброто и злото в мен са така преплетени, значи моето място е в ада нали?

– Върни се в рая, аз не съм създавал нищо друго освен Рай. Този ад за който говориш ти го носиш в себе си.

И човекът се върнал обратно в рая. Минало време той отново се изправил пред Бог.

– Господи не ми е добре тук, ти си всемогъщ и милостив, моля те съжали ме и прости греховете ми.

-Не очаквах точно тази молба- отговорил бог.- Но ще направя така както искаш.

И Бог простил всичките му прегрешения и човекът се върнал отново в рая. Но минало време и той отново застанал пред Бог.

– А сега какво искаш?

-Господи не ми е добре в твоя Рай, ти си всемогъщ и милостив и прости греховете ми ,но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!

– Това вече е молбата която очаквах.- отговорил бог.- Но това не е моята власт. Този камък ,който само ти можеш да поместиш е в твоите ръце.