В съвременния дебат за реалността и познанието въпросът за наблюдателя заема централно място.
Науката и източните философии, макар и родени в различни контексти, се срещат в едно изненадващо прозрение: начинът, по който гледаме света, определя това, което наричаме „реално“.
В квантовата физика този принцип придобива революционно значение. Експериментът с двойния процеп, станал известен в началото на XX век чрез изследванията върху фотони и електрони, показва, че материята се държи по различен начин в зависимост от това дали е наблюдавана или не. Когато никой не наблюдава, частицата изглежда съществува в спектър от възможности, но когато се появи детектор, реалността се „фиксира“ (т.е. колапсира) в определена конфигурация. Визионерът физик Джон Арчибалд Уилър говореше за „участваща вселена“, твърдейки, че наблюдателят не е външен елемент, а активен участник в изграждането на реалността.
СЪВПАДЕНИЯ С ИЗТОЧНАТА ФИЛОСОФИЯ
Подобни идеи вдъхновяват от векове философиите на Индия и Далечния изток. Текстовете на Упанишадите, датиращи отпреди повече от две хиляди години, твърдят, че „светът е такъв, какъвто го вижда този, който го гледа“. Патанджали, в своята Йога Сутра, приканва да разглеждаме ума не като прост зрител, а като призма, която оцветява всяко възприятие. В някои будистки школи се учи, че реалността не съществува независимо от съзнанието, а се проявява според лещите на нашите умствени навици. В китайския Чан и в последвалото го развитие в японския дзен, учителите предупреждават:
„Ако искаш да видиш реалността, научи се да наблюдаваш ума, който я създава.“
Тези размишления намират отзвук и в модерната западна култура. Физикът Юджийн Вигнер предполага, че самото съзнание е съществена съставка в квантовите процеси. Ервин Шрьодингер, известен със своя прочут парадокс с котката, посвещава много мисли на тънките връзки между субект и обект.
Майстор Йогананда, един от най-известните разпространители на йога на Запад, обичал да повтаря на своите ученици в Съединените щати през 30-те години: „Умът може да преобрази опита от света.“ В манастирите на Ришикеш, по бреговете на Ганг, и в дзен храмовете в японските планини, от векове се практикува усъвършенстване на вътрешния поглед, с убеждението, че промяната на перспективата е първата стъпка към ново виждане на реалното.
Днес учени и практикуващи от различни дисциплини се питат за тези съвпадения. Квантовата физика сякаш се доближава изненадващо до прозренията на индийските и китайските мъдреци. Древният въпрос за това кой всъщност е наблюдателят отново излиза на преден план: дали сме само зрители или съавтори на това, което наричаме реалност? Може би това е истинската граница – на ръба между наука и древна мъдрост.
ДИАЛОГЪТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
Паралелът между източната философия и квантовата физика става особено завладяващ точно на тази граница: реалността не се явява като нещо фиксирано и обективно, а като нещо, което се разкрива и оформя във връзка с наблюдателя. Там, където йогите говорят за „творящ ум“, физиците измерват ефекта на наблюдението върху материята. Там, където духовните учители подчертават централността на намерението, лабораториите експериментират с необективността на квантовите явления.
Диалогът между Изтока и Запада остава отворен. Физици като Фритьоф Капра през 70-те години виждат мостове между прозренията на индийските мистици и откритията на квантовата физика. И в двата случая реалността показва едно тайнствено сърце: тя е флуидна, релационна и изненадващо чувствителна към съзнателното присъствие на наблюдателя. Може би, както пише Йогананда в своята Автобиография на един йоги:
„Светът, който виждаме, е огледалото на нашето съзнание.“
Така онзи, който практикува йога, и онзи, който изучава модерната физика, се озовават в размисъл над един древен и същевременно актуален въпрос: каква сила наистина има умът върху света?
Отговорът, както котката на Шрьодингер, остава в състояние на неопределеност.
Бруно Дел Медико
Блогър, популяризатор, писател.
La stella dell'est 