ЕНЕРГИЯТА НА НАМЕРЕНИЕТО

Както вече казахме, енергията влиза в човешкото тяло като централни потоци, формира се от мислите и на изхода е с параметри, съответстващи на тези мисли. Модулираната енергия се наслагва върху съответния сектор в пространството на варианти и това довежда до материална реализация на варианта. Модулация се получава само ако душата и разумът са единни. В противен случай мислената енергия прилича на смущенията в радиоприемника.

Със силата на вътрешното си намерение вие можете да изпълнявате елементарни действия в материалния свят. Но материално реализиране на потенциалната възможност в
пространството на варианти става само със силата на външното намерение. То възниква, когато душата и разумът са единни в стремежите си. Неговата сила е пропорционална на енергийното ниво. Външното намерение представлява абсолютна решителност, съчетана с висок енергиен потенциал.
Енергетиката се повишава с трениране на централните потоци и изчистването на организма.

Но в транссърфинга има още един чудесен метод, който ще ви помогне да разширите каналите си – визуализацията на процеса.
За повишаването на енергията на намерението е нужно самото намерение. Можете да
си дадете следното напътствие:

МОИТЕ КАНАЛИ СЕ РАЗШИРЯВАТ И ЕНЕРГИЯТА в моите канали НА НАМЕРЕНИЕТО МИ НАРАСТВА.
Като играете гимнастика, визуализирайте този процес. Спомнете си, че същността на визуализирането се състои в КОНСТАТИРАНЕТО НА ФАКТА:
ДНЕС Е ПО-ДОБРЕ ОТ ВЧЕРА, А УТРЕ ЩЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ ДНЕС.
Така самото намерение ще се поддържа и ще повишава енергетиката ви.
Не забравяйте, че намерението ви да повишите биополето си трябва да бъде изчистено от потенциалите на желанието и важността. Старанието и усърдието да се засилят енергийните потоци ще дадат обратен ефект – ще запушат каналите. Всяко старание и
усърдие създава излишен потенциал, защото придавате излишно важно значение на целта.

НАМЕРЕНИЕТО НЕ Е УСЪРДИЕ , А СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ.
Има значение само съсредоточаването върху процеса. Ако изпълнявате упражненията, като напрягате всичките си сили, но разумът ви мечтае за нещо друго, напразно хабите сили и време. Разхлабете хватката на усърдието и просто се съсредоточете върху действието.

НАМЕРЕНИЕТО

Представете си новороден човек, когото са поставили в общество, където хората
стареят много бавно и живеят, да речем, до 300 години. Как мислите, той колко години ще живее? Искам да кажа, че човек от самото му раждане го приучават към стандартен сценарий:
с възрастта здравето се влошава, тялото старее и в края на краищата умира. Безспорно за това си има и физиологични причини.
Ако обаче разгледаме процеса от позицията на транссърфинга, това не е нищо друго освен индуциран преход. Можем дори да кажем – най-дългият индуциран преход. Той не се
развива бързо, но пък твърде сигурно. Сценарият на стареенето е толкова обичаен и очевиден, че никому и наум няма да му дойде да се усъмни в него. Опитите да се промени сценарият са се свеждали само до изобретяването на всевъзможни еликсири. Но дори постиженията на съвременната фармакология и генетика не носят осезателни резултати.
Оттук и извода, че физиологичните фактори са само малка част в процеса на стареенето. Каква част съставлява индуцираният преход е трудно да преценим. Но не е и толкова важно. Главното е да осъзнаем как става това.
От най-ранно детство вие сте абсолютно сигурни, че процесът на стареенето е
неизбежен. През целия си живот намирате множество потвърждения както от чуждия, така и от собствения си опит. Всеки юбилей е съпроводен с театрални пожелания за добро здраве и дълъг живот. Но всички отлично разбират, че те нищо не струват и нямат ни най-малко влияние върху сценария. Напротив, пожеланията, преведени на езика на фактите, означават, че здравето ви вече съвсем не е същото, пък и годинките си вървят. Това са леки колебания или дори по-скоро кокетиране на деструктивното махало.
Рано или късно забелязвате, че преди десетина години сте имали много повече сили и енергия. Иска ви се да споделите с някого тези мисли. Веднага си намирате събеседници и те с охота се включват в разговора. А в светските разговори темата за болестите има същата популярност като времето. Участвайки в подобни разговори, вие излъчвате енергия на честотата на деструктивното махало, т.е. приемате играта му.
И махалото ще ви подбутне, ще ви изпрати неразположение или болест. Вие сте разтревожен и си мислите:
„Аз май се разболявам.”
Това е вашият отговор на честотата на неговите колебания, то получава енергия и отново ви подбутва – боли ви още по-силно.
Отивате на лекар, той потвърждава заболяването ви, процесът се развива. Махалото получава енергия и се разлюлява все по-силно. Когато кризата настъпва, то вече си е взело своето и ви оставя на мира. Тогава вие оздравявате, ако индуцираният преход не е захвърлил „жертвата си” на жизнената линия, където сте инвалид.
Ще зададете резонния въпрос: какво излиза – да не ходим по лекари, да не вземаме лекарства и изобщо да занемарим болестите си? Не, отказът от лечение на вече развиваща се болест не е излизане от играта, а безотговорна немарливост. Става дума да не позволявате да бъдете въвлечен в играта.
Ако попитате колегата си: „Защо те нямаше на работа?”, той непременно ще ви отговори: „Боледувах”. Обърнете внимание – не лекувах се, а боледувах. На въпроса: „Как си?”, отговорът е: „Боледувам”. Разбира се, отговор като „Лекувах се (лекувам се)” ще бъде
неестествен. Така е, защото хората толкова са свикнали да играят играта под название Болест, че излекуването не се смята за цел, а за атрибут, странично явление на играта.
Играта с деструктивното махало започва, когато приемете с охота симптомите на болестта или, с други думи, се хващате за края на спиралата на индуцирания преход. Можете да неутрализирате първия тласък на махалото, като не приемете насериозно симптомите, отхвърлите ги спокойно и забравите за тях. Не успеете ли, вземете елементарни профилактични мерки. Ако въпреки всичко се разболеете, не играйте на играта Болест, а играйте на Лечение.
Да играеш на Болест, значи пасивно да страдаш, да участваш в разговори за разни болести, да охкаш, да се жалваш, да изискваш от околните съчувствие и грижи, да смяташ лошото самочувствие за свой задължителен атрибут, непрекъснато да се занимаваш с
бележките си, на драго сърце да търсиш и да ползваш информация, свързана с различни недъзи.
Да играеш на Лечение, значи да действаш активно, да се интересуваш от методи за изцеление, да се стремиш към здравословен начин на живот, да се отнасяш към болестта с хумор, да акцентираш вниманието си върху подобряването на самочувствието.
Виждате ли – това са съвсем различни игри. В играта Болест вие участвате в ролята на пасивна жертва, излъчвайки на честотата на деструктивното махало. Така ви засмуква водовъртежът на индуцирания преход. А в играта Лечение се проявявате в качеството си на творец, на активен създател и господар, сами командвате съдбата си и точно затова преминавате върху здравословни жизнени линии.
Когато се опитате да играете на Лечение, попитайте се дали сте достатъчно искрен.
Защото човек може и да мами себе си, често се случва. Например разумът ви признава, че трябва да водите здравословен начин на живот, да се откажете от вредните навици, да
правите физически упражнения, да консумирате здравословна храна и т.н. Но всъщност старите навици са заседнали дълбоко, стараете се да изпълнявате правилата на здравословния начин на живот само защото „така трябва”, ала на практика много ви мързи.
Това не е чиста игра, тя се нарича „Аз съм болен, а мен ме лекуват”. На енергийно ниво по нищо не се различава от играта на Болест. В този случай се стараете да играете на Лечение не по убеждение, а по принуда. Намерението не е чисто и не е искрено, затова и резултатът ще бъде относителен.
Прекрасна илюстрация за нечиста игра са опитите на представителките на прекрасния пол да отслабнат. Измъчват се с диети, прилагайки насилие над себе си („Аз съм болен, а мен ме лекуват”). Мразят теглото и фигурата си, а вие знаете, че това е отличен начин да излъчваш енергия на честотата на жизнената линия, където фигурата и теглото са точно такива. Не им харесват диетите, искат да ядат онова, с което са свикнали. Ако и вие играете сега тази игра, зарежете това безсмислено насилие над себе си. В най-добрия случай то ще даде само незначителни временни резултати. Когато се насилвате, подсъзнанието ви се страхува, съпротивлява се и в края на краищата взема надмощие – в крайна сметка ще зарежете диетата и ще надебелеете още повече.

Изводът е: ако искате да сте здрави и красиви, променете начина си на живот. Това означава да захвърлите старите навици и да си създадете нови, но не по необходимост, а по убеждение. Необходимо е да имате намерение и то да е чисто. Няма да успеете да излъчвате енергия на здравословните жизнени линии, следователно и да преминете върху тях, ако живеете постарому. Нещата не са толкова трудни, колкото ви се струва. Да се променят навиците е въпрос само на намерение и на време. Пък и не е нужно чак толкова време.
Изборът е ваш.

Вадим Зеланд