Звук и Светлина

Нашата малка България е дала нещо велико на целия свят!
През 2002 г. двадесет и три годишният Лъчезар Цветанов участва в конкурс за създаване на дигитална говореща книга за незрящи.

Младият студент в Университета на Бриджпорт вижда проекта си отличен като най-добър. Лъчезар печели първото място, изпреварвайки 146 студенти от 28 дизайнерски школи.

Тази победа не е само за българите, нито само за Лъчезар – това изобретение помага на всички незрящи хора да „виждат“ и да се адаптират по-лесно към социалната среда и света. Дигиталната книга „говори“, позволявайки на тези хора да получават информация от книгите, като я слушат.

Благодарение на този нов вид дигитална книга, незрящият читател може да прелиства напред и назад страниците, да си води бележки или да се върне бързо на вече отбелязан пасаж. Освен това, говорещата книга, създадена от младия софиянец, не се различава по външен вид от обикновените книги и може да стои в библиотека.

Очаква се изобретението на Лъчезар да бъде доразвито така, че цената му да не надхвърля стойността на вече съществуващите говорещи книги. Планирани са записи на около 30 000 произведения, предимно класика на литературата, в дигитален формат.

За Цветанов в България се знае малко, но с изобретението си от 2002 г. той подари на незрящите по целия свят вълнуващи литературни емоции. Толкова млад, а вече способен да реализира потенциала си – Лъчезар привлича световното внимание, макар и не винаги в собствената си родина. Малцина се замислят, но българското постижение е променило много животи… то е „отворило“ очите на мнозина.

На 30 юли 2012 г. се провежда конкурс за есе на тема „Говорещата книга: моят паралелен свят“. Наградата печели Румяна Каменска от София, която заявява:

„За виждащите светът е обогатен от голямо разнообразие от форми и цветове. В нашия пъстър свят се очертават няколко малки свята – реални и въображаеми.“

Говорещата книга е помогнала на много хора и в чужбина, както показва срещата със Съюза на слепите и слабовиждащите в Германия. Всички са единодушни, че това откритие им позволява да „докосват“ и „виждат“ изкуството, обогатявайки живота си и внасяйки светлина в тяхното всекидневно мракобесие.

Lascia un commento