Цветето на живота е като космическа енергийна субстанция, заредена с необикновен потенциал. От него могат да възникнат безброй проявления! То е триизмерна структура и според начина, по който свързваме отделните сфери в неговия дизайн, могат да се открият петте платонови тела: куб, звездовиден тетраедър, октаедър, додекаедър и икосаедър.
Тези тела имат лица, съставени от правилни многоъгълници, и във всеки връх се срещат еднакъв брой ръбове. Те са известни като „Петте платонови тела“, защото Платон ги използвал, за да обясни структурата на Вселената. Тази концепция е изложена в неговия диалог „Тимей“ (IV в. пр. Хр.). В този текст четирите „елемента“ (земя, вода, въздух, огън) са представени съответно като изградени от кубове, икосаедри, октаедри и тетраедри. На петото тяло – додекаедъра – се приписвали мистични и тайни свойства. То олицетворявало космоса в неговата цялост, етерът.
Цветето на живота присъства навсякъде и във всичко. Тези символи могат да бъдат свързани и с човешкия живот:
- Детството е нашето Семе на живота – периодът, в който засаждаме кълновете на бъдещото си съществуване.
- Яйцето на живота съответства на годините на юношеството.
- Цветето на живота е нашата зрялост.
- Плодът на живота е нашата старост – всички знания, мъдрост, впечатления, умения, култура, ценности и духовност, които сме натрупали през целия си живот.
Всеки реагира по различен начин, когато наблюдава Цветето на живота. Особено чувствителните хора могат да усетят неговите мощни вибрации, които подсилват енергийните полета на наблюдаващия, носейки хармония, късмет и равновесие. За да се зареждаме с положителна енергия през целия ден и да се предпазваме от негативни влияния, се препоръчва тези символи да се носят като бижута.
Златното сечение не е само математическо понятие, но и символ на красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът „златно сечение“ е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за „идеалното човешко тяло“. То е било известно още на древните египтяни и гърци.
Редицата на Фибоначи е числова последователност, в която всяко число е сбор от предходните две, като първите числа са 1 и 2:
1, 2, 3, 5, 8, 13, 21…
Съотношението между две последователни числа е приблизително равно на „фи“. Колкото по-големи са числата, толкова повече съотношението им се доближава до златното сечение и в крайна сметка (при безкрайна редица) става равно на него. Примери в природата има безброй и са навсякъде около нас.
История на свещената геометрия
Историята на свещената геометрия е богата и обхваща различни култури и цивилизации по целия свят. Тя е наистина древна и може да бъде проследена от цивилизациите на миналото до наши дни.
- Древни цивилизации – при египтяните, индийците, китайците и маите свещената геометрия е играла важна роля в архитектурата, изкуството и религиозните практики. Примери са египетските пирамиди, индийските мандали и храмовете на маите. Символът „Цветето на живота“ е много древен и може да се намери в ръкописи, храмове и произведения на изкуството в различни култури по света. Най-старите примери са в храма на Озирис в Абидос, Египет – на повече от 6000 години. Среща се също в Китай в храмове и Забранения град, в Израел – в древна синагога в Галилея и в Масада, в Япония, в Индия – в Харимандир (Златния град на Хампи) и в будистките храмове на Аджанта, в Турция – в Ефес и Смирна, в италианското изкуство от XIII в., в Испания – в Кордова и на много други места.
- Средновековие и Ренесанс – интересът към свещената геометрия се запазил жив, особено в алхимията и окултните науки. През този период се развили различни символни системи и алхимични знаци, използващи геометрични форми.
- Модерна епоха – интересът към свещената геометрия останал силен в духовни и езотерични контексти като теософия, антропософия и движенията на Ню Ейдж. Тя се превърнала в популярен обект на изучаване и медитация сред духовно ориентираните хора.
Днес свещената геометрия продължава да бъде предмет на изследване и практика. Използва се в медитации, мистични практики, изкуство и архитектура. Привлича вниманието и на учени, занимаващи се с енергийните и символичните ѝ аспекти. Съвременната наука и квантовата физика потвърждават космическото значение на свещените геометрични форми, които са градивните елементи на това, което наричаме реалност. Вселената има квантова матрична структура. Тя е холограма, а пространството има фрактална и холографска природа – всяка част от Единното поле съдържа информация за цялото. Фракталът е структура, която показва несъвършено, но многократно подобие със собствените си части.
Заключение
Историята на свещената геометрия е история на постоянство и трансформация, която продължава да вдъхновява и удивлява хората със своята дълбочина и символика.
La stella dell'est 