
Във Ватиканската библиотека се съхранява документ – „Анонимният от Хазé“, в който се казва:
„Племена и народи се стремели да станат поданици на БЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ, защото българите били НАЙ-СПРАВЕДЛИВИТЕ В СВЕТА.“
На снимката не е Великата китайска стена. Това е главната порта на крепостта Овеч, близо до град Провадия, в БЪЛГАРИЯ.
Някога нашите предци – за разлика от днес – никога и никъде не се срамували да се нарекат БЪЛГАРИ, да защитават своя език, вяра и култура. Напротив – където и да минели, оставяли ясни следи от своето присъствие и същност, оставяли имената на своите родове и на държавата, към която принадлежали.
БЪЛГАРИЯ – това е името, което в продължение на хилядолетия никога не променили, пазейки го като нещо СВЕЩЕНО. Защото то било много повече от знак за идентичност – било свещена същност, позната по целия свят.
За тях се казвало:
„Някога БЪЛГАРИТЕ били НАЙ-СПРАВЕДЛИВИТЕ ОТ ВСИЧКИ НАРОДИ, и затова градове и племена доброволно се присъединявали към тях.“
(Ватикан – „Анонимният от Хазé“)
Това е народ с мисията да бъде „ГЛАВА НА НАРОДИТЕ“.
Именно тези българи навлезли на Апенинския полуостров много преди Алцек, носейки със себе си своите обичаи и вярвания – за да ги утвърдят, а не за да се приспособят, разтворят или изгубят своята идентичност.
