Представете си, че ви вземат малко количество кръв и поставят по една капка в две миниатюрни стъклени капсули. След това оставяте тези капки кръв да изсъхнат напълно за няколко дни на светлина и въздух, докато всеки биологичен процес напълно спре.
Едната проба остава в Клагенфурт, а другата се транспортира в лаборатория във Виена.
Във Виена използват изключително прецизна лабораторна везна, която може да измерва в запечатана стъклена камера с точност до 1/10 000 от милиграм.
Поставят капсулата със засъхналата капка кръв върху везната и в продължение на седмица теглото се следи внимателно и се записва от компютър. След няколко минути теглото се стабилизира на определена стойност, която засега не е от значение — това ще бъде нашата базова стойност.
След седмица се установява, че тази базова стойност остава непроменена, ако лабораторията е изградена без вибрации – тоест, не се случва нищо.
В Клагенфурт се провежда абсолютно същият експеримент в друга лаборатория и, аналогично, не се наблюдава никаква промяна в теглото.
След една седмица към пробата в Клагенфурт се добавят три капки хранителен разтвор, използван за бактериален растеж, с което „биологично“ се реактивира кръвта.
Разбира се, плочката с капката кръв вече тежи около 0,15 грама повече, защото са добавени три капки разтвор. Определяме това ново тегло като нова референтна стойност и започваме наблюдението.
През първите часове теглото остава стабилно. Но след около ден започва да се увеличава с около 1/1000 от милиграм. С течение на дните то продължава да се покачва. Според класическата физика това не би трябвало да се случва, тъй като това е затворена система, в която нищо не може да влиза или излиза. Класическата физика няма обяснение за това явление.
И ето впечатляващата част: теглото на засъхналата капка кръв във Виена също започва да се увеличава! А там не е добавян никакъв разтвор, не е активирано нищо, капсулата е напълно непокътната.
Никой дори не е докосвал цилиндъра. Въпреки това, теглото във Виена се увеличава по същия начин и в същия момент, както при пробата в Клагенфурт.
Звучи обезпокоително, нали?
Химикът и физик д-р Клаус Волкамер е провеждал именно такива експерименти. Той открил съществуването на фина материя, която демонстрирал чрез подобни опити. Всеки път, когато животът започва да се проявява, фината материя се „привлича“ от грубата физическа материя.
С други думи: фината материя вдъхва живот на физическата материя. Тази фина материя носи цялата информация и е част от съзнанието. Тя се структурира в кванти.
Най-малката единица е клетката, следващата — група клетки, като например сърцето, а дори и човекът, Земята или нашата галактика са единици на тази финност — всички са същества, надарени със съзнание, всички свързани помежду си.
Комуникацията между тези фини кванти се осъществява със скорости милиони пъти по-големи от скоростта на светлината, преминавайки през всяка физическа материя или вакуум, и не се подчинява на законите на теорията на относителността на Айнщайн.
Фактът, че двете капки кръв в Клагенфурт и Виена „комуникират“ на разстояние над 300 километра, се дължи на така нареченото физическо вплитане (ентангълмент) на фини единици.
Самата кръв, като орган, е отделна същност. Независимо дали разстоянието е 3 000 или 3 милиона километра, резултатът би бил същият.
Съгласен съм с вас — това остава загадъчно, особено като се има предвид, че става дума за „мъртва“ капка кръв.
✨🙌🏾💫
© Д-р Клаус Волкамер
La stella dell'est 