СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ?

Отговорът на тишината

Една сутрин мъж се приближил до Буда и го попитал:
„Съществува ли Бог?“

Буда го погледнал в очите и казал:
„Не, няма никакъв Бог.“

Следобед друг човек задал същия въпрос:
„Учителю, вярваш ли, че Бог съществува?“
Буда го погледнал спокойно и отвърнал:
„Да, Бог съществува.“

Ананда, неговият ученик, бил объркан.
Не можел да разбере как две противоположни истини могат да излязат от една и съща уста в един и същи ден.

Вечерта дошъл трети човек.
Казал: „Има такива, които вярват, и такива, които отричат. Аз не знам нищо. Помогни ми да разбера.“

Буда не казал нито дума.
Затворил очи и тишината му станала гъста като нощта.
Мъжът го наблюдавал, поколебал се, после направил същото – седнал и затворил очи.

Един час минал като дъх.
Когато двамата отворили очи, мъжът докоснал нозете на Буда и прошепнал:
„Ти ми отговори. Сега знам.“
И си тръгнал благодарен.

Ананда възкликнал:
„Учителю! На единия каза, че Бог не съществува, на другия – че съществува, а на третия не каза нищо!
И въпреки това всички си тръгнаха доволни. Не разбирам. Къде е истината?“

Буда се усмихнал:
„Истината не е в думите, Ананда, а в погледа на онзи, който слуша.
Първият човек вече вярваше в Бог – търсеше потвърждение, не истина.
Затова му отрекох, за да разклатя неговата сигурност.
Вторият отричаше Бога – търсеше моето съгласие, не разбиране.
Затова му потвърдих, за да разтърся неговото отрицание.

И двамата вече бяха решили какво да мислят.
Аз не им отговорих – просто разбих техните огледала.

Но третият беше празен.
Той не знаеше и не се преструваше, че знае.
Само този, който не знае, може да научи.

На него не му трябваха думи, а присъствие.
В моята тишина той усети своята.
В моя дъх намери своя.
И там, в празнотата, срещна това, което наричате ‘Бог’.“

После Буда отново замълчал,
и неговата тишина казвала повече от хиляда учения.