Новият човек ще бъде същество с ново съзнание и по-фина материалност. Той ще може да приема слънчевата светлина директно като източник на енергия. Макар да принадлежим към животинския свят, в нас има и нещо дълбоко растително. Научни наблюдения доказват това по удивителен начин.
Всеки от нас притежава епифиза (наричана още шишарковидна жлеза). Дълго време се смяташе, че нейната основна функция е да произвежда хормона мелатонин – същият, който регулира съня и реакцията на кожата към слънчевата светлина.
Съвременни изследвания обаче показват нещо удивително. Мексикански офталмолог, изучавайки оптичния нерв и процесите при слепота, открил, че мелатонинът изпълнява същата функция, каквато хлорофилът при растенията. Хлорофилът акумулира светлинната енергия на слънцето и я преобразува в жизнена сила. По аналогичен начин мелатонинът улавя светлината, постъпваща през очите и кожата, и я превръща в биоелектричен импулс, който достига до епифизата. Там тя се трансформира в чиста светлинна енергия, която активира всички биохимични процеси в тялото.
Без тази енергия нито една от над две хиляди ензимни системи не може да функционира. Мелатонинът е като „контактния ключ“ на целия човешки механизъм. По същество, човекът е толкова растение, колкото и животно – и тенденцията на еволюцията е да усвояваме все повече енергия директно от светлината, намалявайки зависимостта си от храната.
В последните години се наблюдават и биохимични промени в състава на човешкото тяло – намалява количеството на калция, а се увеличава съдържанието на силиций. Силицият е основата на кристалите и полупроводниците, което означава, че човечеството постепенно се превръща в по-кристална форма на живот – способна да предава и приема информация чрез светлина.
Учените установиха също, че между 2010 и 2013 година радиусът на протона във водородния атом се е намалил с около 4%. Това е фундаментална промяна, защото водородът е основният градивен елемент на вселената – както на звездите, така и на нашето тяло.
Когато се променя структурата на водорода, се променя и самата материя. Въздухът, който дишаме, водата, която пием – всичко вече е с различни енергийни свойства. Водата, която съставлява 60% от човешкото тяло (и до 90% от мозъка), става по-активна, по-„жива“, превръщайки се в своеобразен течен огън. Тя носи нов потенциал за преподреждане на молекулите и обновяване на тялото.
Освен това се установява, че посоката на въртене на водородния атом – която преди е била наляво – вече се измества надясно. Това води до промени във възможностите на нашата ДНК, в която е закодирана цялата информация за нашето съществуване.
Епифизата, освен че улавя светлината, действа и като космическа антена – приема и предава честоти, които мозъкът не може да обработи. По този начин човекът започва да се превръща в същество, което живее не само чрез биологията си, а и чрез взаимодействие с космическата енергия.
La stella dell'est 