Това е невероятно. Един хиропрактик ми го беше обяснил преди време. Това обяснява защо хората, които дълго време са подложени на малтретиране, насилие или травми, често развиват трайни здравословни проблеми.
Учени провели изключително изследване. Една единствена капка кръв от участник била поставена под микроскоп и изображението било прожектирано на екран. Това, което видели, било поразително: бактериите се движеха бавно… а макрофагите – „почистващият екип“ на кръвта – лежаха в пълна летаргия.
Бактериите се разхождаха спокойно, сякаш на вечерна разходка. Макрофагите? Дълбоко спяха, напълно игнорирайки задължението си.
После се случило нещо неочаквано. На участника му показали забавен филм и докато настроението му се повдигало, макрофагите изведнъж „се събудили“. Един от тях се претърколил към близка бактерия и започнал с истински ентусиазъм да я поглъща.
Не беше време за обяд. Това беше наука.
Нашето настроение пряко влияе върху имунните ни клетки.
И ето изненадата: пробата от кръвта била отделена от участника и се намирала в друга стая. По някакъв начин промяната в емоционалното му състояние повлияла на кръвта от разстояние.
Когато изследователите пуснали откъси от филм на ужасите, се случило обратното – бактериите се активирали, започнали да се размножават бързо и дори атакували макрофагите, които били принудени да отстъпят.
Състоянието на нашето съзнание играе основна роля за поддържането на вътрешната ни екосистема.
И това не се отнася само за нас. Тъй като нашите роднини споделят нашата кръвна линия, нашите емоционални състояния могат да влияят и на техния имунитет – дори през континенти. Това е, което някои наричат „семейна имунност“.
Един часовникар разказал история: всеки път, когато показалецът на лявата му ръка започвал да се свива – правейки невъзможна прецизната му работа – той не го масажирал и не вземал добавки. Вместо това звънял на майка си, която била на хиляди километри разстояние, и ѝ казвал:
„Мамо, пак се тревожиш! Спри, не мога да работя така!“
Дори леката майчина тревожност била достатъчна, за да повлияе на физиологията му.
Заключение:
Старото изречение „Това е моят живот, ще правя каквото си искам“ вече е остаряло. Нашето психично състояние не засяга само собственото ни здраве, а и благополучието на хората, които обичаме.
Затова намери начин да култивираш радост, смях и вътрешна хармония – не само за себе си, а и за цялото си „имунно племе“.
P.S. Това ни напомня за Норман Казинс, който се излекувал от нелечимо заболяване благодарение на смеха. Историята му, разказана в книгата „Анатомия на една болест“ (1976), доказва, че позитивните емоции могат да активират оздравителните системи на тялото. Оказва се, че изразът „Смехът е най-доброто лекарство“ не е просто поговорка – това е физиология.
— Courtney Leigh
La stella dell'est 