💎 Преходът от въглеродно към кристално тяло

Всички промени, които се случват на планетата и в човека, не са случайни — те са част от естествения еволюционен процес. В основата на този процес стои промяната на нашата клетъчна и молекулярна структура. В продължение на хилядолетия човешкото тяло е било създадено на основата на въглерода – елемент, който осигурява стабилност, материалност и физическа устойчивост.

Днес обаче все по-често се говори за преход от въглеродно към кристално тяло. Това не означава, че човекът ще се превърне в кристал в буквалния смисъл, а че структурата на неговите клетки ще започне да вибрира по-бързо и по-фино, наподобявайки кристалната решетка на силиция.

Силицият е елементът, чрез който протича електрическата и фотонната проводимост. Той е в основата на компютърните чипове, но и на много биологични процеси. Тялото на новия човек постепенно се адаптира, за да може да приема и предава светлинна информация, а не само електрохимични сигнали. Това е началото на едно фотонно същество – човек, който се захранва не само от храна, но и от светлина, звук, вибрации и мисъл.

Промяната се случва на клетъчно ниво.
ДНК спиралите се активират и преподреждат, за да могат да работят с по-висока честота. Науката вече говори за възможността човек да има повече от две активни спирали. В този процес се пробуждат спящи гени, свързани с паметта на душата, с висшата интуиция и с лечебните способности на съзнанието.

Много хора усещат физически проявления на тази трансформация — промени в съня, телесната температура, апетита, настроението или възприятието за време. Тялото се пренастройва и често преминава през периоди на умора, дезориентация или дълбоко емоционално освобождаване. Това не са болестни симптоми, а естествени признаци на еволюционна адаптация.

Епифизата (шишарковидната жлеза) играе ключова роля и тук. Тя е врата между физическото и светлинното тяло. Когато се активира, започва да произвежда вещества като ДМТ (диметилтриптамин), които позволяват на съзнанието да възприема реалността отвъд триизмерното. Така човекът започва да „вижда“ енергийните нива, които преди са били невидими за сетивата му.

Кристалното тяло е по-прозрачно и чувствително към енергията. То може да абсорбира и излъчва светлина, като същевременно запазва стабилност и гъвкавост. Това тяло е по-малко плътно, но много по-мощно в енергийно отношение. В него електроните вибрират по-бързо, създавайки височестотна хармония между физическото и духовното.

Така човекът постепенно се превръща в живо кристално същество, свързано с матрицата на Земята и на Вселената.
Тялото му се синхронизира с планетарните и космическите честоти, а съзнанието му се разширява отвъд границите на линейното време. Това е началото на нова епоха на светлината, в която материята и духът се сливат в едно.