Д-р Брус Липтън

През 1982 г. д-р Липтън започва да изследва принципите на квантовата физика и начина, по който те могат да бъдат интегрирани в неговото разбиране за клетъчните системи за обработка на информация. Той създава революционни експерименти за изучаване на клетъчната мембрана и открива, че тази външна структура е органичен аналог на компютърен чип – клетъчният еквивалент на мозъка.
Изследванията, проведени в Медицинското училище на Станфордския университет между 1987 и 1992 г., показват, че външните условия, действайки върху клетъчната мембрана, регулират поведението и физиологията на клетките, като включват и изключват различни гени.

Неговите теории, които противоречат на широкоразпространеното схващане, че гените управляват живота ни, предвещават появата на една от най-значимите научни области днес – новата наука Епигенетика.
Епигенетиката изучава връзката между съзнанието, подсъзнанието и промените на клетъчно ниво.

Две важни научни публикации на д-р Липтън описват молекулните пътища, които свързват ума и тялото. Множество по-късни изследвания от други специалисти потвърждават валидността на неговите идеи.

Ето какво казва д-р Липтън относно своите открития за връзката между съзнанието и гените и за това кое от двете има водеща роля:

„В ранните етапи на кариерата си като изследовател и преподавател в медицински факултет активно подкрепях идеята, че човешкото тяло е ‘биохимична машина’, ‘програмирана’ от своите гени.
Ние, учените, вярвахме, че нашите силни страни – като артистични или интелектуални способности – както и нашите слабости – като сърдечни заболявания, рак или депресия – са предварително заложени в гените ни.

Затова смятах, че възможностите и ограниченията в живота, както и здравето и болестите, са просто отражение на нашето генетично наследство.

Доскоро се вярваше, че гените се активират сами… че могат сами да се ‘включват’ и ‘изключват’. Това поведение се смяташе за необходимо, за да се контролира биологията. И макар значението на гените все още да се подчертава силно в съвременните учебници, сред водещите учени в областта на клетъчната биология се утвърди едно ново, революционно разбиране:

Днес е признато, че средата, и по-специално начинът, по който я възприемаме и интерпретираме, контролира директно активността на нашите гени.
Средата регулира тяхната дейност чрез процес, известен като ‘епигенетичен контрол’.“

Това ново виждане за човешката биология разглежда тялото не просто като механично устройство, а включва и ролята на мисълта и духа. Тази научна революция е от ключово значение за всяка форма на лечение, защото признава, че като променим своите възприятия и убеждения, изпращаме напълно различни послания към клетките си, препрограмирайки техните проявления.

Новата биология обяснява защо хората могат да преживеят спонтанни ремисии или да се излекуват от увреждания, смятани за постоянни.
Основните функционални единици на живота са отделните клетки, които изграждат нашите тела. Всяка клетка притежава вътрешен интелект и може да оцелее дори отделена от организма, но когато е част от него, тя се отказва от своята индивидуалност, за да стане част от едно многоклетъчно общество.

Тялото е, всъщност, резултат от взаимодействието на около 50 трилиона отделни клетки.
По дефиниция „общество“ е „организация на индивиди, посветени на поддържането на една обща идея“.
Следователно, макар всяка клетка да е автономна, обществото на тялото изразява желанията и намеренията на своя централен глас – това, което възприемаме като ум и дух.

Когато умът възприема заобикалящата среда като безопасна, клетките се посвещават на растежа и поддържането на организма.
В условия на стрес, обаче, те изоставят обичайните си функции и преминават в защитен режим. Енергийните ресурси на тялото, обикновено използвани за растеж и развитие, се пренасочват към системите за защита.

С прости думи – процесите на растеж се ограничават или блокират.
Докато организмът може да се адаптира към краткотраен (остър) стрес, продължителният (хроничен) стрес води до изтощение, защото енергията се използва за защита вместо за поддържане на здравето. Това води до дисфункции и заболявания.

Главният източник на стрес е централният глас на системата – умът.
Той е като шофьора на превозно средство. С добри умения колата може да бъде поддържана в добро състояние и да служи вярно през целия живот. Но при лошо управление, тя бързо се поврежда.
Ако използвате своите „шофьорски умения“, за да управлявате поведението и емоциите си, ще имате дълъг, щастлив и пълноценен живот. Но ако поведението ви е неподходящо и не умеете да се справяте с емоциите си, „клетъчният автомобил“ се износва и започва да се поврежда.

👉 Добър или лош шофьор сте?
Преди да отговорите, трябва да знаете, че „централният глас“, който управлява тялото, се състои от две части:

• съзнателният ум – мислещият, творческият, този, който изразява свободната воля;
• подсъзнанието – суперкомпютър, съдържащ база данни от програмирани модели на поведение.

Някои от тези програми са наследствени – нашите инстинкти, част от природата. Но голяма част се придобиват чрез опит и възпитание в детството.
Подсъзнанието не мисли и не създава – то просто реагира. При получаване на сигнал от средата, то автоматично активира записана реакция, без нужда от логика или осъзнаване.

Подсъзнанието е автоматичен пилот, който може да управлява „превозното средство“ без участието на съзнателния ум.
Докато подсъзнанието води, съзнанието е свободно да мечтае за бъдещето или да се връща в миналото.

Ефективността на това двойно управление зависи от качеството на програмите, записани в подсъзнанието. На практика, човекът, който ви е „научил да шофирате“, е оформил вашите умения да управлявате живота си.
Ако сте научени да държите единия крак на газта, а другия на спирачката, всички ваши „превозни средства“ ще се износват преждевременно.

По същия начин, ако подсъзнанието ви е програмирано с неадекватни реакции към житейските ситуации, ще преживявате множество „инциденти“ и трудности.
Например, сърдечно-съдовите заболявания – водеща причина за смърт – често произлизат от поведенчески модели, които не управляват правилно стреса.

Може би съзнателно се възприемате като добър шофьор, но подсъзнателните програми – които управляват 95% от времето – може тихо да ви насочват към разрушителен път.

Често се смята, че силната воля може да победи негативните подсъзнателни програми.
Но това изисква непрекъсната будност и самонаблюдение. В момента, в който съзнанието отпусне контрола, подсъзнанието автоматично възпроизвежда старите записи.

Подсъзнанието е като магнетофон – не оценява записите, не различава добро от лошо, просто ги възпроизвежда.
Ето защо, когато някой „натисне бутоните ви“, реагирате автоматично – това е просто стара програма, която се активира.

Разликата е, че подсъзнанието е милиони пъти по-мощно от съзнанието.
Съзнателният ум участва в не повече от 5% от ежедневната когнитивна дейност. Между 95% и 99% от нашето поведение идва директно от подсъзнанието.

Затова само „положителното мислене“ не е достатъчно – то работи, само ако подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения.

👉 Ако искате да промените програмата, трябва да натиснете бутона „запис“ и да запишете нова.

Има два пътя към промяната:

1. Да станем по-осъзнати и да разчитаме по-малко на автоматичните програми – път, подобен на будистката осъзнатост.
2. Да използваме нови методи на енергийната психология, които позволяват бързо и дълбоко препрограмиране на подсъзнателните убеждения. Те действат като процеса на презаписване на лента – заместват ограничаващи модели с нови, подкрепящи.

Чрез ясно съзнание и вътрешна работа човек може активно да преобрази същността на живота си, изпълвайки го с любов, здраве и изобилие.

Използването на тези нови техники е ключът към личностното развитие и трансформацията.