А ТИ ПОМНИШ ЛИ КОГАТО………..?

Здравей приятелю, надявам се да си спомняш за мен, но ако не – няма значение, ще се постарая да ти припомня.

Когато бяхме само енергия там горе, преди да се преродим и да слезем тук на сцената наречена Земя, ние се забавлявахме да си мечтаем и представяме ,как ще се познаем когато се срещнем уж случайно. Колко вълнуващо ще бъде и дори нямахме съмнение че ще се познаем, та нали сме сродни души. Нали отиваме на едно и също място, имаме едни същи намерения тук сме по едно и също време. Спомни си как се редяхме на огромната опашка да си изберем подхоящото семейство и нещата които да преживеем и да научим. Бяхме сигурни че ще успеем да се справим отлично със всичко, та нали знаехме,че неуспех не съществува, а е само дефиниция на събития ,които не ни харесват към момента на преживяване. Нямахме съмнения и страхове ,защото осъзнавахме че сме вечни,че сме защитени и обичани от създателя и всички сме негови любими деца. Знаехме много добре че се раждаме в много интересни времена и че ще има много предизвикателства по пътя. Но ние бяхме нетърпеливи да поемем по пътя и да изпитаме отново глътката въздух в гърдите. Да усетим обичта и погалването на мама, да чуем гласа на тате. Искахме да видим светлината на слънцето,да усетим топлината му, да чуем как пеят весело птичките,да усетим аромата на цъфналите дървета и цветя, да се насладим на най-прекрасната напитка на Земята – водата. Представяхме си как ще играем до късно на топка с нашите връстници,как ще си правим екскурзии по планините,или ще се къпем в морето докато не ни омръзне и ще продължим игрите със ситния пясък. Ще се радваме на най-малката дреболия и ще се смеем до забрава. Програмирахме как ще срещнем първата любов и колко вълнения ще изпитаме в сърцето.

После някъде по пътя сме започнали да забравяме да се радваме на това пътешествие ,дори сме забравили че е само пътешествие и сме започнали да се страхуваме,че няма да сме достадъчно добри и способни да се справим със задачите си. Започнали сме да забравяме колко много сме искали да дойдем тук по това време,забравяме да се радваме и да забелязваме красотите около нас,забързани в ежедневието

И ето че една ,,случайна,, среща между нас и нещо трепва ,нещо което не може да се опише с думи, но кара сърцето да си спомни нещо далечно и нясно. И за мен е така, но малко по малко доверявайки се на интоицията ми ,която не ме подвежда никога, аз започвам да си спомням онези моменти там горе ,когато планирахме да се срещнем и да се познаем. И ако единия от нас не си спомня другия да му припомни. А ти помниш ли когато…..?