Живеем в свят, който ни кара да вярваме, че за да повишим енергията си са нужни сложни ритуали, специални инструменти или тайни знания.
Но истината… истината е, че твоята вибрация се повишава в най-простите, най-искрените, най-истинските моменти.
Вибрацията ти се издига, когато избираш мира вместо хаоса, дори когато хаосът крещи по-силно.
Когато решиш, че няма да позволиш на другите да определят как трябва да се чувстваш.
Това е акт на любов към себе си.
Тих, но могъщ акт.
Вибрацията ти расте, когато започнеш, бавно и нежно, да се отнасяш добре със себе си.
Когато престанеш да се наказваш, да се съдиш, да се укоряваш за всичко, което „не си направила достатъчно добре“.
Изцелението започва точно там: когато спреш да се обвиняваш и започнеш да се слушаш.
Когато се погледнеш в огледалото и вместо да се критикуваш, се разпознаеш.
Прегърнеш се.
Простиш си.
Твоята вибрация се променя, когато разбереш, че Вселената не ти изпраща трудности, за да те нарани, а за да ти покаже силата ти.
За да ти напомни коя си.
За да ти даде поглед от високо, след като си преминала планината, която някога ти изглеждаше невъзможна.
А колко планини вече си изкачила… дори не ги помниш всички.
Всеки ден, в който не се предаваш, е ден, в който печелиш.
Дори когато никой не те аплодира.
Дори когато ти се струва, че вървиш бавно.
Самият факт, че си още тук, че продължаваш, че вярваш…
това вече е вибрация на най-високо ниво.
Твоята вибрация се издига, когато се научиш да казваш „не“ спокойно, без страх да разочароваш някого.
Когато избираш себе си.
Когато поставяш граница, защото знаеш, че енергията ти е свещена.
Доверието, което даваш на себе си, отваря врати, които не си очаквала.
Животът отговаря, когато ти отговориш на себе си.
Вибрацията ти се повишава, когато отвориш сърцето си за благодарността, онази истинската, която идва от дълбоко.
Когато благодариш за това, което имаш, за това, което си, за това, в което се превръщаш.
Благодарността не е упражнение — тя е честота.
А тази честота привлича изобилие във всякакви форми.
И да… вибрациите ти се издигат и когато правиш нещо толкова просто и истинско като:
да прегърнеш дърво.
Да оставиш ума да се успокои, да облегнеш сърцето, да дишаш.
Природата се издига в теб като тиха вълна на спокойствие.
Усещаш ли я как те обгръща?
Тя те зарежда, пречиства, подравнява.
Не трябва да правиш нищо друго, освен да бъдеш там, в този момент, и да приемаш.
Истината е, че не е нужно нищо сложно, за да вибрираш високо.
Нужни са ти само присъствие.
Истинност.
Малко смелост.
И онази нежност да избираш себе си всеки един ден.
Повдигането на вибрациите е избор да живееш със сърцето.
Да вярваш, че заслужаваш мир.
Да си спомниш, че си светлина, дори когато се чувстваш като тъмнина.
Нищо не е по-силно от малките жестове, които повтаряш всеки ден.
Те са тези, които променят енергията ти, ума ти, тялото ти, съдбата ти.
И когато повишиш вибрацията си…
всичко в живота ти започва да вибрира с теб.
Възможностите, хората, чудесата.
Защото Вселената не отговаря на думите.
Тя отговаря на твоята честота.
La stella dell'est 