Между мъжката сила и женската нежност: къде губим баланса?

Когато започнем една връзка, правейки огромни компромиси със себе си — против собствената си природа, само и само да „паснем“ — ние още в началото започваме да се губим.
Губим своята автентичност, заличаваме се малко по малко.

Първо изневеряваме на себе си, а след време това неизбежно води до усещане за неудовлетворение и нещастие.
Второ — изневеряваме и на човека отсреща, защото той/тя се е влюбил в „пакета“ от качества, които сме показали, а не в истинската ни същност.

С времето двамата започват да вървят в различни посоки. Искаме да задържим партньора на всяка цена, дори да го „спасим“.
Това често е присъщо на жените — започваме да се държим с мъжа като с дете, да му отнемаме правото да взема решения и да носи отговорност.
А после се чудим защо се държи като дете, а не като мъж.

Постепенно се губи доверието.

Истинската сила на мъжа е да се грижи, да гради и да защитава.
Но днес виждаме толкова много „мъжки момичета“, които се справят с всичко сами.
И тогава — къде е мястото на мъжа, ако показваш, че нямаш нужда от него?

Женската енергия е нежна и приемаща. Тя позволява на мъжа да бъде силен и му дава доверие, че може и ще се справи.
Не казвам, че връзката зависи само от жената — и двамата са важни.
Мъжът гради дома.
Жената го изпълва с уют, топлина и смисъл.

И още нещо:
Обърнете внимание на бившите партньори след раздяла.
В следващата връзка почти винаги избираме точно противоположния тип — това, което ни е липсвало преди.
Това е знак, че в предишната връзка сме били в дисбаланс със себе си.