Измеренията като вътрешни състояния

Важно е да си го припомним ясно:
измеренията не са различни светове,
не са места, до които се пътува,
нито реалности, които съществуват отделно една от друга.

Те са състояния на съзнанието.
Начини, по които възприемаме една и съща реалност.

Светът не се променя,
променя се филтърът, през който го преживяваме.
Както един и същ пейзаж изглежда различно
през мъгла, здрач или ярка светлина,
така и реалността се разкрива различно
според нивото на осъзнатост.

3D, 4D, 5D не са етажи във Вселената.
Те са честоти на възприятие.

В 3D съзнанието се идентифицира основно с формата –
с тялото, ролите, историите, страха от загуба.
Животът се възприема през полярност:
добро–лошо, правилно–грешно, жертва–контрол.
Това не е „грешно“ ниво,
а преживяване, необходимо за самоопознаването.

4D е пространството на осъзнаването.
Там човек започва да забелязва,
че мислите създават опита.
Старите страхове още се появяват,
но вече не са абсолютна истина.
Съзнанието преминава между крайности,
докато се учи да наблюдава
вместо да реагира.

5D не е бягство от реалността,
а по-дълбоко присъствие в нея.
Тук възприятието се разширява отвъд разделението.
Човек вижда взаимосвързаността на всичко,
без нужда да дели, съди или защитава позиция.
Любовта не е емоция,
а естествено състояние на разбиране.

Всички тези нива съществуват едновременно.
Ние не „преминаваме“ физически от едно в друго –
ние променяме начина, по който възприемаме.
Един и същи човек,
в един и същи ден,
може да преживее различни измерения
според мислите, фокуса и вътрешното си състояние.

Новата Земя не е нова планета.
Тя е колективно изместване на възприятието.
Когато все повече хора избират
осъзнатост пред автоматизъм
и присъствие пред страх,
реалността започва да се усеща по различен начин.

Измерението не е място.
То е състояние на ума,
на сърцето,
на начина, по който гледаме живота.

И в мига, в който това се осъзнае,
търсенето навън приключва.
Защото входът към всяко „ново измерение“
винаги е бил вътре в нас.