Животът и мисията на баба Ванга

Жена отвъд времето, зряща отвъд видимото

Нека надникнем дълбоко в живота на тази световноизвестна жена и да разберем с какво е толкова различна от всички други гадатели и сензитиви, които историята познава.

Нейното име е Евангелия Пандева Гущерова, родена Димитрова. Родена е на 31 януари 1911 година в град Струмица. Появява се на бял свят преждевременно – в седмия месец. Жената, която помага при раждането, не вярвала, че детето ще оцелее – толкова крехка и малка била. Както било обичайно по онова време за недоносени деца, увиват я във вълнен плат и я поставят близо до печката. Семейството ѝ се молело дни и седмици наред, докато най-сетне чуло тихия ѝ плач – знак, че животът е избрал да остане в нея.

Съдбата обаче рано я поставя пред изпитания. Вагелия губи майка си, когато е още съвсем малка. Баща ѝ – беден селянин – е мобилизиран в българската армия по време на Първата световна война. Така малката Ванга остава на грижите на съсед мюсюлманин. Именно в неговия дом започват да се проявяват първите признаци на нейната необикновена чувствителност – по време на сън тя започва да вижда събития, които все още не са се случили.

Още като дете Ванга често играела игри, в които се превъплъщавала в лечител – лекувала с билки, благославяла вода. Обичала и да играе „на сляпа“, за което баща ѝ често ѝ се карал, без да подозира колко пророческа ще се окаже тази детска игра.

След завръщането си от войната бащата довежда нова жена, която става истинска майка за Ванга. От този брак се раждат още три деца. За кратко семейството успява да излезе от бедността, но съдбата отново ги връща в лишения.

Бурята, която отнема зрението, но отваря друго виждане

Когато Ванга е едва на 12 години, се случва събитие, което завинаги променя живота ѝ. Един ден, докато е на нивата със свои роднини, от нищото се появява страховита буря. Вихрушката я вдига във въздуха, завърта я и я захвърля далеч през полето. Откриват я в безсъзнание, с очи, пълни с прах и кал.

Макар външните наранявания да не изглеждали сериозни, зрението ѝ не се възстановява. Очите остават подути и болезнени. В следващите месеци Ванга преминава през различни лечения и операции в няколко града, но вместо подобрение настъпва пълна слепота.

На 14-годишна възраст тя е изпратена в училище за слепи. Там научава брайловата азбука, усвоява умения да се движи самостоятелно, да шие, готви и тъче. Учи се как да живее независимо и достойно, въпреки липсата на зрение. Именно там преживява и първата си любов – момчето Димитър, също сляп. Двамата дори правят планове за брак.

Болестта и първият знак на мисията

През 1939 година съдбата отново я изпитва. Мащехата ѝ умира и Ванга е принудена да се върне у дома, за да се грижи за по-малките си братя и сестри. В същия период тя се разболява тежко от плеврит. Състоянието ѝ е толкова критично, че хората в общността започват да се подготвят за погребението ѝ.

След дълго време, в което лежи почти безжизнена, един ден тя неочаквано става сама от леглото и започва да мете двора. Към изумената си сестра повтаря:

„Хората започват да идват.“

Никой не разбира думите ѝ, но всички са поразени от внезапното ѝ възстановяване. От този момент започват да се случват необясними неща. Ванга говори за места, които никога не е посещавала, за хора, които не познава, и за събития, които предстоят. Първоначално помага с намиране на изгубени вещи и дава сведения за изчезнали близки по време на войната. Постепенно при нея започват да идват все повече хора.

Появява се и дарбата ѝ на медиум – тя започва да комуникира с починали. През същата 1939 година, малко преди началото на Втората световна война, Ванга сънува сън, в който се явява бял конник, който ѝ казва:

„От утре започва войната, а ти ще казваш кой е жив и кой е умрял.“

От този момент започва нейната мисия като пророчица.

Дарбата, която не принадлежи на времето

По време на предсказанията Ванга държала предмет на човека, най-често кубче захар, върху което той е преспал. Тя вярвала, че в него се събира информацията и енергията на човека. Свидетели разказват, че често изпадала в транс – пребледнявала, гласът ѝ се променял, сякаш някой друг говорел чрез нея.

Нейната племенница Красимира Стоянова разказва, че Ванга споменавала събития, чието значение се разбирало едва десетилетия след смъртта ѝ. Сред тях – и пандемията от коронавирус, за която Ванга говори още през 80-те години.

През 1942 година при нея идва Димитър Гущеров, търсейки брат си, загинал на фронта. Той става нейният бъдещ съпруг. Ванга разказва, че в момента, в който той прекрачил прага, глас ѝ казал:
„Това е мъжът, за когото ще се омъжиш.“

По-късно семейството се премества в Петрич, но животът не става по-лек. Съпругът ѝ, травмиран от войната, се отдава на алкохола и здравето му се влошава. Ванга осъзнава, че не може да му помогне и решава напълно да се посвети на своята мисия – да помага на хората.

Рупите – мястото на силата

Тя се установява в местността Рупите – място със силна енергия и лечебни минерални извори. Там, в малката си къща, до последния си дъх приема хора от цял свят.

Става неудобна за властите – предсказанията ѝ, точността и популярността ѝ будят страх. Опитват се да я обявят за шарлатанка, заплашват я със затвор и психиатрия. Тя отговаря спокойно, че е водена от сили, по-висши от политическите.

След случай, при който помага да бъде открит изключително важен държавен документ, дори властите започват да вярват в способностите ѝ.

Учени и лекари като проф. Георги Лозанов и проф. Шипковенски изследват феномена Ванга. Видеозаписите показват ясно как тя променя гласа, интонацията и поведението си, докато предава информация с изумителна точност.

Предсказанията, които надживяха времето

Ванга предсказва:

началото и края на Втората световна война
убийството на Джон Кенеди
гибелта на подводницата „Курск“
атентатите срещу кулите близнаци
аварията в Чернобил
убийството на Индира Ганди
смъртта на Сталин, цар Борис III, Леонид Брежнев
възхода на Михаил Горбачов
климатични промени и нови енергийни източници
развитието на технологиите и изкуствения интелект

Тя говори за други светове, за срещи чрез енергия и честота, за бъдеще, в което технологиите ще работят с вибрация, а не с гориво.

Скромност, светлина и вечна следа

До края на живота си баба Ванга живее скромно. Никога не се поддава на богатства. Даренията на хората са използвани за построяването на храма в Рупите – място, което и днес се почита като свещено.

Нейният земен път завършва на 11 август 1996 година, но присъствието ѝ остава. Мнозина вярват, че и днес тя се явява на чувствителни хора, за да дава напътствия.

Баба Ванга не беше просто пророчица.
Тя беше мост между световете,
глас на невидимото
и съвест, която ни напомня
че истинското виждане
не е в очите,
а в душата.