Тяло и психосоматика

ТЯЛОТО НЕ СЕ РАЗПАДА.
ТО СИГНАЛИЗИРА.

След определена възраст повечето хора не остаряват.
Те влизат в режим на износване.

Не защото годините ги убиват,
а защото живеят в постоянна вътрешна тревога, страх и потискане.

Ние наричаме това „възраст“.
Истината е – хронично напрежение.

Тялото не се движи по календар.
Тялото се движи по честота.

Когато човек живее в страх, вина, гняв и постоянна вътрешна съпротива,
организмът преминава в авариен режим.
Ресурсите се изчерпват.
Органите започват да говорят чрез симптоми.

Това не е езотерика.
Това е биология.

Страхът и обидата държат нервната система в постоянна мобилизация.
Аварийният режим не е създаден да бъде постоянен.
Затова тялото казва:
„Дотук.“

Психосоматиката не греши.
Стомахът страда, когато човек не приема реалността.
Когато вътрешно се бори с живота, вместо да го смила.
Половата и отделителната система се разпада при натрупано раздразнение, негодувание и неизказан гняв.

Ние лекуваме симптомите с хапчета.
Но причината е в невронните пътища, тренирани години наред в негативна реакция.

Границата между разпад и възстановяване не е мистична.
Тя е праг на вътрешно състояние.

Когато човек влезе в смелост, приемане и яснота –
енергията се връща.
Регенерацията се активира.

Когато стои дълго в подземието на емоциите –
тялото плаща цената.

Единственият път обратно не е борба с тялото.
А работа с реакциите.

Да спреш да делиш света на врагове и спасители.
Да пуснеш обидата.
Да превключиш от гняв към осъзнат интерес.

Това изисква дисциплина.
Но си струва.

Здравето не е липса на микроби.
Здравето е липса на вътрешна отрова.

АДЖАР