ЕЗОТЕРИЧНИТЕ СИМВОЛИ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ТАНЦИ

Картината на Иван Мърквичка „Ръченица“ е създадена през 1894 година

Българските народни танци не са само красиви и въздействащи, но в себе си крият множество интересни факти. Трудно е да се намери друг народ, който да е съхранил традиционните си танци толкова живо и автентично, както българският – сред млади, възрастни и деца, чак до днес.

Ръченицата, както и другите хора̀, е дълбоко вкоренена в историята на българския народ. Произхожда от много древни времена и често е свързвана дори с езически ритуали и обредни игри.

Ръченицата е един от най-емблематичните и запомнящи се български народни танци, който въплъщава духа, енергията и традициите на българския народ.

Името „ръченица“ произлиза от думата „ръченик“ – дълга бяла ленена или копринена кърпа с висящи ресни. В миналото тази кърпа е използвана за украса на булката преди отвеждането ѝ до олтара и е служела като сватбено було.

Българската ръченица, така както е позната и се играе от моми и ергени, мъже и жени, млади и стари – индивидуално, по двойки (като надиграване) или в група – има характерен неравноделен размер 7/8 или 7/16. Този ритъм се състои от три такта – първите два са равни (по 2/16), а третият е удължен (3/16).

В основата на този танц стои весело, закачливо съревнование в уменията, изпълнено с динамика и емоция, което символизира жизнеността и енергията на българския народ.

Ръченицата може да се изпълнява като солов танц или като групов. При соловото изпълнение всеки танцьор изразява своя индивидуален стил, следвайки стъпките на хорото според вътрешното си усещане. Тялото се движи свободно във всички посоки, тъй като танцьорите не са свързани помежду си. Ръцете се движат с елегантни люлеещи и плавни жестове. Движенията, в хармония с ритъма на музиката, изразяват емоциите на танцуващите – понякога приканващи и съблазнителни, изпълнени с радост и удовлетворение, а друг път – отблъскващи. Танцът е обогатен с множество приклякания и подскоци, които зависят от жизнеността и пъргавината на танцьора.

В еуфоричния вихър, който завладява танцуващите, се поражда желание за съревнование, за презареждане с енергия и за игриво надмощие чрез майсторство. Когато танцът се изпълнява по двойки, жената предизвиква мъжа с погледи, мимики и жестове, а в палавия ѝ поглед прозира закачливост. В някои райони на България именно момичето започва първо да танцува, размахвайки енергично кърпата в дясната си ръка още с първите стъпки на ръченицата. Младият мъж ѝ отговаря с още по-голяма страст и енергия, демонстрирайки цялото си майсторство. Така се ражда благородно съревнование между двамата. В други райони това надпреварване се случва между две или повече жени – от едно или от различни села. Победителката продължава да танцува, стремейки се да привлече и предизвика най-добрия ръченицар в селото.

В миналото ръченицата е била и начин за изразяване на любов.

„Когато един момък излизал на мегдана, за да играе ръченица и да надиграва няколко моми едновременно, той трябвало да избере тази, която е най-близо до сърцето му. Онази, която най-силно го впечатлявала с чара си и с най-разнообразните и въздействащи танцови стъпки, завладявала сърцето му. Към нея насочвал цялото си внимание, отправял ѝ топли погледи и се изразявал чрез бурна динамика на движенията. Към останалите бил хладен, безразличен и дистанциран. И те го разбирали. Ръченицата била най-благородната проява на двама танцьори, които искали да покажат пред очите на всички своята любов и взаимна нежност.“
— Екатерина Петрова

Музиката на българските народни танци включва автентични народни инструменти като гайда, тъпан, кавал и гъдулка. Тяхната комбинация създава многопластов звуков пейзаж, който подчертава ритъма и движенията на танцьорите.

Днес ръченицата продължава да бъде съществена част от културния живот на България и от нашата национална идентичност. Този традиционен танц е съхранен благодарение на усилията на многобройни ансамбли и фолклорни групи, които го популяризират чрез участия в културни събития, фестивали и концерти. Съществуват и държавни специализирани училища, в които народните танци се изучават задълбочено. Няма сватба или голям празник без живо общо хоро. Както се казва: „Когато тъпанът и гайдата засвирят, сърцето започва да танцува.“

Когато човек се включи в танца, сърдечният ритъм се ускорява, бузите поруменяват, усеща се лекота и прилив на енергия, носен от вихъра на музиката. Дори ако има негативни мисли, тъга или болка, магията на танца ги разтваря мигновено. Българските народни танци въздействат върху тялото и ума по начин, който дори йогата не успява да постигне.

Етномузиколозите са преброили 40 неравноделни ритъма, върху които са изградени хореографиите на нашите хора̀ и ръченици – както в България, така и по света. Този уникален феномен продължава да предизвиква възхищение, ентусиазъм и любов от пръв поглед сред чужденците. „Неравноделните ритми на българската музика са осмото чудо на света!“ – казват мнозина почитатели.

Вдъхновени от магичната сила на нашите танци, редица учени в областта на медицината са провели изследвания, които доказват благотворното им влияние върху физическото и психическото здраве. Доказано е, че всяко хоро или ръченица оказва терапевтичен ефект върху различни органи и функции на човешкото тяло. Историците пък са открили, че българският народен танц е наследство от траките – нашите предци, от които сме наследили и голяма част от генетичния си код.

Танцът като природна терапия

„Всеки танц отговаря на определен орган и следвайки ритъма на едно хоро или ръченица, ние лекуваме тялото си.“ – твърди народната певица Поли Паскова.

Сърдечният ритъм на човека следва размер 7/8 – два къси и един дълъг такт, точно както при ръченицата.

Ето някои примери за танци и техните благотворни ефекти:

• Пайдушко хоро (5/8) – тонизира сърцето и лимфната система, подобрява зрението и помага при главоболие. Освен това повишава вибрациите на любовта, които в квантовата физика се измерват в херци: обикновената любов вибрира на 50 Hz, майчината – на 150 Hz, а саможертвената – на 205 Hz. Когато човек изпитва страх, вибрацията му е между 0 и 3 Hz. Пайдушкото хоро повишава честотите на любовта и хармонизира лимфната система.
• Ганкино хоро (11/16) – подпомага здравето на дебелото черво и тимусната жлеза.
• Еленино хоро (13/16) – помага при психологически разстройства.
• Дайчово, Черkezко, Варненско, Грънчарско хоро (9/8) – подпомагат единството на съзнанието.
• Ръченица (7/8 или 7/16) – стимулира хипофизата и насърчава производството на ендорфини – естествени болкоуспокояващи вещества, 80 пъти по-силни от морфина.
• Петрунино хоро (12/16) – стимулира щитовидната жлеза и гърлената област, пробуждайки чувства на състрадание.

„Когато хората се хванат за ръце и започнат да играят в кръг, те усещат специална връзка и чувство за единство. А знаем, че кръгът има магическа сила.“ – Поли Паскова.

Езотеричното значение на кръговата форма в българските танци

Българските народни танци се изпълняват предимно в кръг с централен фокус – музикантите. Тази подредба представлява свещена форма и следва принципите на сакралната геометрия. Хореографиите на народните танци включват геометрични символи, които съдържат древно духовно знание.

Както е казал Сократ:
„Знанието е заключено във формата.“

Японците, например, отдавна се отпускат след работа, слушайки българска народна музика. Преди години японският професор-българист Кенджи Тераджима доказва, че българската фолклорна музика има лечебно въздействие. Той провежда експеримент в клиника с пациенти със същата диагноза и подложени на еднакви хирургични интервенции. В една стая звучи родопска музика, а в друга – не. Оказва се, че хората, които слушали българска музика, се чувствали емоционално по-добре и се възстановявали по-бързо. Поради тази причина в Япония съществуват много школи за изучаване на български народни танци.

Чужденците усещат магията на тези танци, научават стъпките и започват да играят нашите хора̀, но въпреки това не ги разбират напълно, защото те не са част от тяхната ДНК. Тази музика не е масово популярна и именно затова – както и в миналото – за да бъде съхранена и предадена на бъдещите поколения, тя се поддържа жива в читалищата и танцовите школи.

Както са казвали нашите предци: „Хванеш ли се на хоро, всяка болка и зло бяга от теб!“

Самите движения на танца носят положителна енергия и премахват отрицателната – твърдят фолклористите. Умората също изчезва, отстъпвайки място на енергия и радост. Хорото се играе обратно на часовниковата стрелка, както се движат небесните тела. Това не е случайно. Специалистите по енергии обясняват, че движението в тази посока създава специфичен вихър, който свързва танцьорите с енергиите, излъчвани от Космоса. Участниците, обединени в кръг, сливат аурите си и генерират мощна енергия, която ги свързва със Земята и Вселената. Освен това шевиците по българските народни носии съдържат кодове на щастие, радост и изобилие.

Професор Живко Желев обяснява, че съществуват три вида ръченица – една мъжка и две женски. Той и неговият екип в изследователския център към Югозападния университет в Благоевград са изучавали тези танци и с помощта на измервателни уреди са установили, че разликата се дължи на ритмичния акцент и неговата продължителност. Когато акцентът пада върху третото време (та-та-ТА), става дума за мъжка ръченица, свързана с миналото. При женската ръченица акцентът е върху първото време (ТА-та-та) и посоката е към бъдещето. При втората женска разновидност акцентът пада едновременно върху първото и третото време.

Поради тази причина богомилите в своите легенди и послания са казвали: „Ние, мъжете, сме силата на разрушението, а силата на сътворението е в жената.“

Тази вибрация влияе върху слуховото ни възприятие, порите на кожата, сърдечния ритъм и по време на танца се осъществява обмен с водата в нашето тяло – процес на пречистване и свързване с околната среда и аурата на другите. Ако танцът е съпроводен от автентични народни носии, които също носят енергия, тази комбинация води до състояние на еуфория.

Ръцете играят важна роля: жената, като носителка на живота, вдига ръцете си, когато играе ръченица – жест, подобен на молитва, улавяне на невидима енергия. Тя съзнателно избира кого да допусне близо до себе си. Мъжете танцуват с ръце на кръста, движейки ги нагоре и надолу, съчетавайки по този начин мъжкия и женския жест. При съединяването на тези два знака се образува буквата „Ж“ – символ на „живот“. Тази символика е дълбоко заложена в българската култура и присъства в глаголицата и кирилицата. Съединяването на мъжкото и женското начало създава това, което учените наричат „положителен резонанс“, измерим със специални уреди.

Професор Желев твърди, че ефектите на българските народни танци, както и на Паневритмията (движенията, създадени от Учителя Петър Дънов), са били измерени за първи път между 1945 и 1948 г. от Бялото братство и български лекари, които са анализирали въздействието им върху кръвното налягане и аритмията. Резултатите са били регистрирани чрез измерване на инфрачервеното излъчване на човешкото тяло. Когато болен орган или тумор се наблюдава със съвременни образни методи, като ядрено-магнитен резонанс или биомагнитен резонанс, се вижда, че здравите органи излъчват светлина правилно, докато болният орган показва нарушено излъчване.

Когато човек играе хоро, моли се или пее, тялото излъчва положителна резонансна честота, която подпомага изцелението, намалявайки негативната енергия на болестите. Ритмичното тропане с крака по време на танца действа като процес на пречистване, елиминирайки всичко излишно.

„Ритъмът на сърцето е 7/8 – два къси и един дълъг такт. Това е и ритъмът на ръченицата, която вибрира над небесната реалност. Затова сърдечната чакра (която Орфей е познавал много добре) резонира директно с тази по-висша реалност чрез този ритъм. Това е ритъмът, с който вибрират небесните сфери – същият пулс на Слънцето. Това означава, че сме дълбоко свързани с божествената реалност и имаме право на пряк контакт с нея. Всичко това е записано в нашата генетична памет.“ – обяснява проф. Дамян Попхристов.

Никой не може да определи с точност броя на българските народни танци, тъй като всяка фолклорна област, град или село притежава собствени местни хореографии, а всяка общност може да комбинира различни фрагменти от фолклора.