Сирни заговезни е християнскипразник, предшестващ непосредствено началото на Великия пости отбелязван на седмата неделяпреди Великден– за православнитецъркви през 2026година това е 22 февруари.Това е и един от важните празницив българска фолклорна традиция, свързан с множество различни обреди и обичаи, някои от които обхващат цялата предходна седмица, наричана Сирна неделя. Наричат го още – Прошка, прочка,прощални заговезни,сирни заговезни,прошчани поклади, сирни поклади,сирница, ората.Според правилата на постенето, на този ден все още могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца, но не и месо(то вече е отпаднало след Месни заговезни– седмица по-рано). След това, до велик ден е прието само консумация на разтителна храна.
Сирни зговезни е празник на всеобщо орпощаване на грховете , обикновенно младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка от тях ,а и те самите прощават техните грехове.Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
Характерното за този ден е ,че се палят огньове ,а след като прегорят се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празника се нарича още поклади.
Помня като малка на този ден дядо подготвяше специални факли които завършваха с една дълга тел и след като ги запалехме обикаляхме къщата въртейки я на високо в кръг и на висок глас говорехме ,,ората копата,всички караконджули да бягат ,защото ще ги изгорим,,. Баба ми обясняваше ,че така се гонят всички дяволи за да не ни съблазняват да правим грехове. След обиколката на къщата се събирахме всички от нашата махала на улицата където мъжете бяха запалили вече традиционния огън,който след като утихне всички деца се редехме за да го прескачаме за здраве.
Много популярен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите.Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни – преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. След празника халвата и яйцата се прибира и се използват са лек през годината. Черупките на изядените яйца на този ден се хвърлят навън за да снасят кокошките повече. Конецът на който е била вързана халвата или яйцето при хамкането ,се пали и по него се гадае за здраве и плодородие , за късмет на стопаните на къщата и на домашните животни. Ако конецът гори бързо означава, че много жито ще има през годината, ако тлее – е на лошо. Ако конецът се нарече за момък или за мома от къщата, до есента ще има сватбаВ седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан “хаджия”, и “кукерска булка” или “баба” – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен.
В традицията постенето означава временна смърт, след която започва новото раждане. Така се символизира вечния кръговрат ,завъртане на цикъла от безплодие към плодородие.Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
Нека разгледаме какво е прошката от езотерична гледна точка.
Прошката е акт, който правим преди всичко за себе си, а не за другите. Тя ни освобождава от невидим товар, който ни тежи и влияе на решенията ни, връзката ни с интуицията и способността ни да гледаме напред. Често я бъркаме с оправдаване на лошото отношение, но в действителност тя не означава да забравим или да приемем отново същото поведение. Прошката е осъзнат процес, който носи вътрешно облекчение и ни позволява да изберем щастието пред болката. Тя започва с осъзнаване на негативните емоции и завършва с тяхното освобождаване – дори чрез ритуали като душ, който символично измива огорчението. Най-важната прошка е тази към себе си.
La stella dell'est 