Легендата за произхода на мартеницата

Традицията в България да се връзват мартеници на 1 март не е прекъсвана повече от 1300 години. Това е уникален български празник, с който се гордеем.

Защо бяло и червено и какво символизират тези цветове?
Бялото олицетворява чистотата, невинността и новото начало.
Червеното е символ на кръвта, живота и плодородието.
На 1 март си разменяме мартеници с пожелание за здраве и дълъг живот.

Мартениците се свалят към края на март или когато се видят цъфнали дървета, щъркели или лястовици – птиците, които символизират идването на пролетта. Свалената мартеница се връзва на плодно дърво с пожелание за плодородие през годината.
Съществува и друго поверие – мартеницата се поставя под камък и след известно време се проверява дали около нея са се събрали много животинки. Ако са много – това носи късмет.

Коя е Баба Марта?

В народния фолклор тя е представена като по-голямата сестра на Януари и Февруари. Тя е сърдита и недоволна, защото двамата ѝ братя правят големи студове или пият вино. Когато Баба Марта се ядоса, времето се разваля.

Традиционната мартеница символизира Пижо и Пенда.
Ето и легендата, която се разказва и до днес:
Пижо бил хубав момък, прочут със своята работливост. Пенда била най-красивата девойка наоколо, известна с добротата си. Те се срещнали и се влюбили от пръв поглед. Направили голяма сватба и всички били толкова щастливи за тях, че ги увековечили като бяло момче и червено момиче, свързани заедно.

Легендата за произхода на мартеницата

Според легендата дъщерята на Хан Кубрат – Хуба – била прочута със своята красота и сила, както и нейните братя. След смъртта на баща им аварите пленили Хуба. Техният владетел – Хан Ашина – заявил, че ще я освободи само ако братята ѝ признаят неговата власт.

Най-големият брат – Баян – решил да остане при сестра си, а останалите не се подчинили. Преди да се разделят, Аспарух казал, че когато намери сигурно място, ще изпрати птица с вързан конец на крака ѝ като знак да избягат и да се съберат.

Така Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек тръгнали. Не след дълго изпратили гълъб със златна нишка. Сестрата и братът успели да избягат и стигнали до река Дунав, без да знаят накъде да продължат. Хуба вързала бял конец на крака на птицата и я пуснала да лети, а Баян държал другия край на конеца – така гълъбът ги повел към дома.

Вражеските войници настигнали бегълците и ранили Баян. Кръвта обагрила края на конеца, който държал. Тогава се появил Аспарух и войниците уплашено побягнали. Той освободил гълъба, вързал двата края на конеца и с тях украсил своите войници. Навел глава и признал, че не е послушал съвета на баща си – никога да не се разделят.

Затова наредил тези два конеца никога да не бъдат разделяни или късани – и този конец ни свързва завинаги като българи.