Текстът които ще ви споделя по-долу е откъс от книгата –Ти Източника и обяснява идеята, че формата на живота не е напълно фиксирана, а се проявява в зависимост от честотите и полетата на средата. Според експериментите на Пьотр Гаряев, когато ембриони се развиват в променена електромагнитна среда, те се проявяват с аномалии, което показва, че околните честоти влияят пряко върху формата.
Гаряев въвежда концепцията за „фантомна (ментална) ДНК“ – енерго-информационен, холограмен двойник на физическата ДНК, който съхранява информацията за тялото и продължава да съществува дори без материалната ДНК. Тази структура улавя и интегрира честоти от средата – думи, звуци, мисли, емоции, колективното несъзнавано – и чрез тях участва в изграждането на формата.
Основната теза е, че ДНК, средата и съзнанието са в непрекъснат кръговрат на взаимно влияние, а формата е резултат от взаимодействието между информация, енергия и честота. Всичко съществува като взаимосвързано цяло, произтичащо от един общ енерго-информационен източник.
—
Промяната на честотите неминуемо води до промяна на формата. Подобни заключения достига и чрез експериментите си Пьотр Гаряев:
,, Да сложим жабешки хайвер в така наречената пермалоена бомба. Това са метални екранирани клетки, в които са създадени всички нормални условия за развитието на клетките с изключение на едно – външното електромагнитно обкръжение е намалено, изкривено така да се каже. Тоест, там има аномално електромагнитно обкръжение, има само гравитационно поле, което не се променя, а всичко останало е променено. И се оказва, че ембриона в такива пермалоени бомби се превръщат в мутанти. Външното електромагнитно отражение е вид вълново регулиране, което идва от космоса.
Пьотр Гаряев
При този експеримент поповите лъжички се поставят в изолирана от земното поле среда. Инициират се честоти на среда, различно тази на Земята. Резултатите са повече от показателни – средата оказва влияние върху това как ще се роди ( или по-точно- прояви) определената холограма. Различните полета претворяват формата и поповите лъжички се развиват като жабки-мутанти. При една зададена честотна среда, те например се раждат с пет предни крайника. А при трети модел честота на околната среда, те се проявяват само с два задни и без предни крайници…. И всичко това е единствено от промяната на честотата на средата! Това потвърждава тезата, че формата е само вероятностно зададена и се определя след взаимодействие с други полета и честоти. Пьотр Гаряев открива, че ДНК поглъща всички фотони светлина и ги съхранява като информация в много малък мащаб. Като противоположно движещи се енергии( светлината ДНК като двойка фотони) , те създават вихри, които увличат и поглъщат в себе си честотите на околната среда. Уникалното в случая е, че дори когато физическото ДНК е отстранена от мястото на изследване, честотите продължават да се събират спираловидно в ….нищото. Ограничението на проявлението ( дифракционната решетка) задържа светлината във формата на ДНК – спираловидно и вретеновидно. При преминаване през тази дифракционна решетка, енергията на потенциала се обръща с хастара наопаки и ,,обединена,, със светлината на ДНК реализира холограмен образ на материалната ДНК. Така дифракционната решетка като матрица от една страна е ,,кодираната,, форма, която съхранява информацията, светлината като ,,физическо,, тяло, а от друга страна съдържа потенциала на източника като невидим ДНК двойник. Ако този,, фантомен двойник,, се залее с течен азот, поглъщането на светлината временно спира, но след пет осем минути процесът се възобновява отново. Това доказва, че при абсолютно нула трептенето на вълната на ДНК може да е слабо, но не затихва никога. Експериментите са повторени и в САЩ.,,Фантомната ДНК се оказва неелектромагнитна структура – енерго-информационно поле ( ментално) , с различни свойства от електромагнитното.
Гаряев успява да ,,измери,, менталната ДНК -двойник в лабораторни условия. Резултатът е холограмен образ на закодираното в двойника ,,физическо,, тяло, при това копирано до последната клетка. Тази ментална структура е всъщност дифракционната решетка на проявлението, която реализира ,,истинската материя,, наречена тяло. В нея естествено се съдържат и всички честоти на околната среда – звуци ,думи ,музика, емоция ,мисли ,движения и така нататък. Дори символите ,чрез които четете в момента (,букви думи) носят своето честотно послание и са увеличени от торнадото на ДНК . В този набор от честоти се включват по естествен път и всички вибрации на колективното несъзнавано (егрегор ,ноосфера). В комбинация всичко това изгражда формата. От друга страна ,руски лингвисти наскоро откриват ,че генетичния код следва същите правила като речта. Те стигат до извода, че речта се появява като отражение на вътрешната структура на ДНК. Но самата реч бива увлечена от светлинната ДНК и по този начин оказва влияние при изграждане на формата. Същият принцип се наблюдава и при всички останали ,,нива,,. ДНК изгражда форми, които сформират определено околна среда, която пък от своя страна влияе върху начина, по който се организира ДНК ( осъществява се непрестанен кръговрат). Честотите на колективното несъзнавано са общият набор от честоти за формиране на определена форма в рамките на Земята, но самото колективно несъзнавано е изградено от всички форми на тази планета. Така Всичко,което Е, се явява взаимосвързано в кръговрат без начало и край и съществуващо в себе си Нищото на енерго-информационния потенциал, който създава и твори Всичко ,което Е!
Откъс от книгата – ,,Ти източника,, – Ивомир Димчев
La stella dell'est 