Живеем в интересни времена.
Светът вече не се преобръща за години, а за часове.
И няма човек на Земята, който дълбоко в себе си да не усеща, че нещо огромно се разпада… и едновременно с това – се разкрива.
Години наред, когато говорех за тези промени, за тайните, за манипулацията, за заблудите на човечеството, срещах едни и същи погледи.
Погледи, които без думи казваха:
„Тази жена е луда.“
Днес тези погледи са други.
По-тихи.
По-предпазливи.
Защото завесата започна да се вдига.
Файловете на Jeffrey Epstein показаха само една малка част от това, което така нареченият елит прави от десетилетия.
Политици.
Певци.
Артисти.
Идоли.
Истини, за които се е говорело в песни, във филми, в символи.
Но хората предпочитаха да вярват на удобни измислици, отколкото да чуят какво всъщност се казва между редовете.
Преди години David Icke беше един от малкото, които говореха открито.
Тогава беше „луд“.
Днес много от думите му вече не звучат толкова невероятно.
Дори детските анимации са пълни със сублиминални послания.
Знаете как действа 25-ият кадър.
Нищо не е случайно.
Пандемията беше най-мащабният сценарий, прилаган някога върху цялото човечество.
И точно тогава се видя ясно:
кой може да бъде излъган…
и кой започна да се събужда.
Те никога не са крили нищо.
Всичко е било написано черно на бяло.
Просто човечеството беше приспано.
Напоследък се заговори и за случая с Jim Carrey.
Мнозина мислят, че е случайно.
За мен това е още един шоков момент – още едно огледало, подадено към хората.
Маската може да е перфектна, но енергията не лъже.
И реакцията на хората го показа.
А войната в Украйна?
Нима не ви прави впечатление, че толкова много украинци свободно пътуват, връщат се, живеят, работят, почиват?
Живеем във време на технологии.
Камери има навсякъде.
Информацията е достъпна в реално време.
Провери сам.
Не вярвай сляпо.
Интересното е, че хората, които не повярваха на пандемията, не повярваха и на тази война.
Може би защото използват телефона си не за клюки, а за търсене на истина.
А що се отнася до Русия – ако наистина искаше да превземе Украйна, това щеше да е приключило отдавна.
Колкото и противоречив да е Владимир Путин, едно е факт – търпението му до момента е предотвратило много по-голям глобален срив.
Но истинската кулминация е другаде.
И тя се нарича Иран.
Това, което се случва там, няма нищо общо с официалните поводи, които се излъчват по медиите.
Истинската причина е знанието.
Достъпът.
Контролът.
Иран е една от малкото земи на планетата, където се съхраняват дълбоки, автентични истини за човечеството – неподправени, непренаписани, незаличени.
Там съществуват музеи и архиви с оригинални документи, свитъци и свидетелства за:
– истинския произход на човешката раса
– древните племена и цивилизации
– реалната хронология на империите
– писмености, които не съвпадат с официалната история
– знания, които не би трябвало да съществуват според учебниците
Тези истини разбиват на прах скалъпените лъжи, върху които е изграден съвременният свят.
И точно затова са неудобни.
Но това не е всичко.
Под територията на Иран се намират древни подземни мрежи, много по-дълбоки от това, което наричаме „военни бази“.
Там не се пазят просто оръжия.
Там се съхраняват фрагменти от живата библиотека на човечеството – знания, кодове, технологии и информация, свързани с произхода и потенциала на човешкия вид.
И най-важното –
там се намира контролен пункт, портал, през който енергията влиза в материята.
Място за управление и трансформация на енергия и реалност.
Достъп до т.нар. звездни порти – входно-изходни точки между различни нива на съществуване, реалности и версии на Земята.
Който контролира този достъп, контролира не просто територия…
а самата структура на реалността.
Затова страхът се поддържа.
Затова се разпалва ужас.
Защото страхът е храна.
Има същества и системи, които не могат да съществуват без него.
Но има и друга възможност.
Все още живеем в два паралелни свята.
Все още има избор.
Представи си два влака, които се движат един до друг.
Релсите засега са близо.
Все още можеш да се прехвърлиш.
Все още можеш да помогнеш и на други да го направят.
Но ще дойде момент, в който релсите ще се разделят.
И тогава преминаване няма да има.
Все още има време.
Все още можеш да се събудиш.
Все още можеш да избереш.
Изборът не е навън.
Той е вътре в теб.
Във вибрацията, която поддържаш.
В страха, който отказваш да храниш.
Шоуто започна.
И този път завесата наистина се вдига.
La stella dell'est 