Човешкото тяло е съвършен биокомпютър, който е програмиран са определен цикъл (живот). Всичко във вътрешните му органи и системи има смисъл и е подчинено на определена честота на трептене на клетките, на ритъма на земята и на цикличността, проявена в 4 големи фази (сезони).
Наследствеността, чрез която се предава на поколенията най-доброто като селекция, заедно с някои мутации или дефекти, се свързва с гените и с ДНК- веригата на живота, паметта за това, което е било и ще бъде.
Гените са умни чипове, в които се събира, архивира или активира огромно количество информация за индивида. Данните пазят знания и параметри за първоначалното и оригинала, защото човешката духовна идентичност е уникална, със свои собствени и специфични вибрации и енергии.
ДНК е връзката с космическия родител и със вселенското дърво на еволюцията. Тя е светлинна енергийна нишка, изградено от гени – кадри на еволюцията на духа в тяло или друга форма. Чрез ДНК човекът е част от енергийната система на вселената, излъчва и приема информация, развива се и се учи от неуспешните експерименти. Паметта за тях също е кодирана в гените, които са механизъм за корекция при ситуации или връзки, които са инволюционни, дисонансни и дисхармонични.
Генита аномалии са спирачка на еволюцията, която сигнализира, че нещо в човека и в духовната му същност не е в нормалните параметри. ДНК е космически документ за човешкото същество, което е дете на вселената.
Част от структурата на ДНК е обща за всички вселенски разумни видове. Друга е специфична за вселената, в която е проявен даден вид и разум. Най-многобройни са маркерите на планетарно и индивидуално духовно ниво.
Например двойната спирала на човешкото ДНК е цяла библиотека с информация за това кои са космическите и биологичните родители, каква е обременеността, която се прехвърлили на потомството, възможни причини за генни аномалии, болестни изменения, данни за продължителността на живота, коефициент на интелигентност, творчески заложби, духовен опит и предопределеност, физически характеристики и приблизителен облик. Това е малка част от истинските възможности на компютъра (физическо тяло) и неговият софтуер ( ДНК)
Човешката ДНК е променена в зорите на еволюцията, което на свой ред е породило лавина от енергийни смущения, отклонения и изкривявания в отоците от енергия и честотите на трептене. Енергийният скелет на ДНК е по-сложен и по-богат. Можем да си го представим като много нишков мислещ оптически кабел на духа, за когото пространството и времето нямат значение. Чрез него частицата – дух е свързана с създателя и енергията му, като между тях протича информационен обмен.
Една космическа групировка от различни раси и вселени преди хиляди години експериментира с генно инженерство. Снежният човек (Йети) е съществото, родено от разместените гени на първичния човек. По-късно друг експеримент превръща оригиналната човешка ДНК в двойна спирала, докато другите и части са изолирани, блокирани или са закърнели, решение от енергийната им субстанция на светлината и любовта.
Достатъчно е човешкият ум да промени честотата на мозъчните вълни и да ги синхронизира с тези на Земята, за да се пробуди и духът. Тогава неговата памет ще генерира светлина и любов, вселенска енергия, която ще възстанови истинската генна карта на разумния вид на планетата ни. Процесът ще е постепенен и ще си го наследява. След седем човешки поколения ДНК ще се стабилизира и ще възвърне оригиналната си структура, с която е дарен човешкият род. Това ще обогати и ще разшири възприятията, сетивата, паметта на тялото и на духа. Те на свой ред ще повлияят на еволюцията на планетата, защото човекът и земята със сътворени един за друг.
Тогава човекът ще използва повече духовните си сетива – локатори и ще осъзнае силата на мисълта, любовта и светлината, съотнесени към мрака и хаоса.
Преди това ще трябва да прозре горчивите уроци на опитите за манипулация на човешките гени. Благородните каузи – намеса за предотвратяване на генетични болести и отклонения – ще бъдат пометени от поколението на клонингите и гените роботи, които ще са бъдещият Франкенщайн, с когото ще се сблъска човечеството през 21 век.
От 50-те години на 20 век сред хората живеят и хибриди- получовеци, полу извънземни същества. Те са от четири извънземни раси, които са получили съгласие от някой правителства да правят експерименти с човешка ДНК. На няколко планети също има полухора, защото доста екипажи на извънземни кораби си позволяват да извличат човешки полови клетки, в които е кодирана информация за миналото и бъдещето на индивида. Чрез генни опити извънземните искат да са живеят умиращите си видове, които не са способни да се възпроизвеждат и се обречени на изчезване. Подобни експерименти могат да имат място само ако човекът и безсмъртният му дух със съгласните участват в тях. Законите на еволюцията са други. Според тях отживялото и негодното трябва да отстъпи сцена на новото и жизненото.
Човекът благодарение и на космическата цензура на неговото ДНК, никога не използвай истинския си капацитет и богатство. Това го превръща в резервоар на живота и разума, но този потенциал е за човека и за духа му и само те ще решат как и за какво ще го използват.
Кражбата на ДНК от човек и космическо престъпление и на духовно ниво. То задвижва колелото на енергийният кръговрат – бумеранг, който през времето и пространството винаги настига този, който го е пуснал в действие.
Homo sapiens има бъдеще, но му е нужен дом, в който би могъл да го изживее. Затова екологичните проблеми ще са другият важен проблем през 21 век. Част от възстановената космическа идентичност на ДНК ще подпомогне очистването на околната среда. Любовта и светлината са уникална енергийна противоотрова срещу деградацията и ентропията.
Всяко израстване на духа ще бележи възстановяването на нишка от неговият ДНК, докато структурата ви стане автентична и се слее с ритъма на вселената. Тогава ще има енергийна трансформация и ново пътешествие дълбините на многопластовия космос. Там духът ще получи нова идентичност и Нова програма, чрез която ще може да изяви други атрибути на създателя.
Новата му ДНК ще пази спомена за първичната, която ще е библиотеката на опита с най-големите падения и възходи на идентичността ни като дух.
Нина Ничева -“Карма и Еволюция”
La stella dell'est 