(ПЪРВА ЧАСТ)
Откриването на тези резонансни вълни е направено през 1952 г. от Шуман – немски физик и бивш член на тайните нацистки общества „Туле“ и „Врил“. Различни изследвания показват, че това явление може да влияе върху човешкото съзнание. Слънчевите изригвания също могат да допринасят за пикове във честотите. Някои учени са установили, че сегашното повишаване на стойностите на честотите може да не е само резултат от по-интензивна човешка мозъчна дейност, но и една от причините за нейната промяна.
Както вече знаем, увеличаването на електромагнитните честоти влияе върху спътниците и електрическите мрежи, но възможно ли е да влияе и върху нас?
„Тъй като тази честота присъства в човешките енцефалограми, логично е да се предположи, че съществува взаимодействие между двете честоти – тази на човешкия мозък и тази на резонанса на Шуман. Наблюдавано е от много хора, че когато се усеща вибрация около 7–8 херца, внезапно се появява чувство на тревожност. Човешкото тяло е устроено така, че интерпретира тази честота като възможна заплаха. Ако бъдете поставени върху платформа, която се люлее с такава честота, много скоро ще започнете да изпитвате паника, дори без очевидна причина. Това е лесно проверим факт – ако разполагате с подобна платформа, можете сами да го експериментирате. Повечето хора реагират със стрес на тази честота. Затова е изключително важно да се коментира и разбере как вълните на Шуман взаимодействат с човешкия мозък.“
– твърди професор Бойко Рангелов.
Нека започнем от по-далеч, за да разберем по-добре
Чрез експерименти Никола Тесла разбира, че глобалният синхронизатор на целия живот на Земята е йоносферата:
„Това е толкова удивително, че изглежда като пряко дело на самия Създател, сякаш Той е електроинженерът на тази планета.“
Всичко започва с Никола Тесла (1856–1943). В края на XIX век никой не знае нищо за йоносферата. През 1891 г. Тесла предполага съществуването на космически лъчи, идващи от Слънцето. Скоро той осъзнава, че тази слънчева радиация йонизира земната атмосфера на голяма височина, създавайки проводим слой.
Долните слоеве на атмосферата действат като изолатор и заедно с горния слой образуват своеобразен гигантски сферичен кондензатор: Земята и йонизираният слой над нея са двете „плочи“, заредени противоположно, между които има напрежение от стотици хиляди или милиони волтове.
Тесла искал да улови тази енергия, да я преобразува и да я предава безжично дори до най-отдалечените места на планетата, предоставяйки практически безплатна енергия на човечеството.
През 1897 г. той регистрира патенти в САЩ и Русия за устройство, способно да предава електрическа енергия чрез горните слоеве на атмосферата (тогава терминът „йоносфера“ все още не се използва). Получава патентите през 1900 г.
Две години по-късно, през 1902 г., докато изследват разпространението на радиовълните, англичанинът Хевисайд и американецът Кенели независимо откриват съществуването на йонизиран слой, способен да отразява късите вълни. Първоначално този слой е наречен слой Хевисайд-Кенели, а по-късно просто йоносфера.
Йоносферата – енергиен генератор на Земята
Учените започват да изследват нейните свойства и скоро откриват, че йоносферата е жизненоважна за живота на Земята. Йонизираният слой, положително зареден спрямо земната повърхност, действа като „акумулатор“ на електричество, който непрекъснато се зарежда от слънчевия вятър, йонизиращ атмосферата.
Всъщност йоносферата е вечен генератор на енергия – както Тесла е предполагал.
Друга важна нейна характеристика е способността да отразява определени електромагнитни вълни, което позволява те да пътуват на огромни разстояния. Така Земята и йоносферата образуват гигантски сферичен резонатор – подобен на резонансната кутия на музикален инструмент – в който резонират електромагнитни вълни.
В това пространство някои вълни могат да се отразяват многократно между повърхността и йоносферата, докато образуват стоящи вълни.
Първият, който наблюдава такива вълни с много ниска честота, е именно Никола Тесла. По-късно, с развитието на изследванията върху йоносферата, учените успяват да измерят точно тези честоти.
Шуман, изучавайки електромагнитните полета в пространството между Земята и йоносферата, теоретично предсказва тяхното съществуване. Неговите изчисления показват основна резонансна честота около 10 херца. По-късни изследвания определят реалната стойност много по-точно – 7,83 Hz.
Какво представляват вълните на Шуман
Тези вълни – наречени вълни на Шуман – правят почти 8 обиколки около планетата всяка секунда. Дължината на вълната е около 38 000 км, почти колкото обиколката на Земята (40 000 км).
Както камбаната има основен тон и хармоници, така и системата Земя–йоносфера има основна честота (7,83 Hz) и хармоници:
8, 14, 20, 26, 32, 39, 45 и 50 Hz.
Основният източник на тези вълни са електрическите разряди в атмосферата – мълниите.
Всяка мълния действа като „удар“ върху „камбаната“ на Земята.
В света се случват между 50 и 100 мълнии всяка секунда.
Връзката с човешкия мозък
През 1952 г. немският лекар Херберт Кьониг забелязва, че основната резонансна честота на йоносферата (7,83 Hz) съвпада с диапазона на алфа-вълните на човешкия мозък (7,5–13 Hz).
Така започва сътрудничество със Шуман, по време на което те откриват, че много други резонансни честоти съвпадат с основните мозъчни ритми.
Така се появява хипотезата, че йоносферата действа като „главен генератор“ на биоритмите на всички живи същества на Земята – като диригент на оркестър.
Изследвания, проведени между 1960 и 1970 г. в различни страни, потвърждават тази идея. Живите организми са еволюирали, адаптирайки се към „дишането“ и „сърдечния ритъм“ на Земята.
Мозъчните ритми на човека
Днес познаваме добре човешките мозъчни ритми, които се измерват чрез ЕЕГ:
Бета вълни (13–35 Hz)
Състояние на активна будност, внимание и решаване на проблеми.
• Бета 1 (13–25 Hz): ежедневна активност.
• Бета 2 (25–35 Hz): интензивна мозъчна дейност, често свързана с тревожност или паника.
Твърде ниските нива водят до депресия или слаба концентрация.
Алфа вълни (7,5–13 Hz)
Състояние на съзнателна релаксация – границата между съня и бодърстването.
Свързано с лечение, творчество и връзка с „божественото“.
Алфа вълните са типично човешки – при животните са редки.
Тета вълни (4–7,5 Hz)
Състояние на сънливост, мечтаене с отворени очи и дълбока медитация.
Свързани с подсъзнанието, интуицията и вдъхновението.
Делта вълни (0,3–4 Hz)
Дълбок сън, транс или кома.
Доминират по време на клетъчна регенерация и отделяне на растежни хормони.
Гама вълни (35–100 Hz)
Изключително висока умствена активност, силна концентрация и сложни когнитивни задачи.
Как резонансът на Шуман влияе на човешкия мозък
Още в средата на миналия век е доказано, че резонансите на Шуман влияят върху висшата нервна дейност и когнитивните способности.
И това е логично – ние живеем в огромен резонатор (Земя–йоносфера), чиито основни честоти съвпадат с тези на нашия мозък, особено в диапазона алфа и бета.
Следователно резонансът е неизбежен.
Вълните на Шуман стимулират и синхронизират нашите мозъчни ритми, предоставяйки допълнителна енергия. Всъщност те са необходимо условие за нашето съществуване, защото човешкото тяло се е еволюирало именно в тези честоти.
Основната честота (7,83 Hz) съответства на алфа и тета ритмите, но по-високите честоти съвпадат с бета диапазона и стимулират мозъчната активност.
Стимулирането на бета вълните увеличава жизнения тонус, концентрацията и способността да се справяме със сложни ситуации.
При по-високи честоти обаче се увеличават тревожността, напрежението и нервността.
В същото време честотата 7,83 Hz ни позволява да преминем от активна будност към по-спокойно и хармонично състояние. Тя създава вътрешен баланс, необходим за възстановяване от стрес и емоционално претоварване.
Съзнанието навлиза в по-дълбоко и творческо състояние – в режим на интроспекция и вътрешно наблюдение.
(Продължава…)
La stella dell'est 