Преди много години, в малко планинско село в Япония, живеел възрастен самурай, известен със своята мъдрост и вътрешен мир. Той често преподавал на млади ученици изкуството не само на меча, но и на духа.
Един ден към него дошъл млад воин – буен, арогантен и известен с това, че провокира противниците си, докато не загубят самообладание. После, ослепени от гняв, те правели грешка след грешка… и губели битката.
Младият воин се опитал да приложи същата тактика и върху стария самурай. Започнал да го обижда, да го нарича със злостни имена, да го плюе и дори да хвърля камъни по него. Но възрастният мъж стоял тихо, без да реагира. Лицето му било спокойно. Очите му – дълбоки и невъзмутими.
Изморен от собствената си ярост и от това, че не успява да го изкара от равновесие, воинът накрая си тръгнал, бесен и засрамен.
Учениците на самурая били изумени.
– Учителю – попитали го – защо не отвърнахте? Нима се изплашихте? Или не ви достигна смелост?
Старият самурай ги погледнал спокойно и казал:
– Ако някой дойде при вас с подарък, но вие откажете да го приемете – на кого принадлежи този подарък?
– На този, който го е донесъл – отвърнали учениците.
– Точно така е и с омразата, и с обидата – казал мъдрецът. – Ако не я приемеш, тя остава при този, който я носи.
Да приемеш обида, значи да кажеш на себе си:
„Нека този мрак влезе вътре в мен.“
Но ти имаш избор.
Можеш да отвориш или да затвориш вратата.
Не със злоба. А със сила.
Не с крясък. А с тишина.
Мълчанието на мъдреца не е слабост. То е оръжие от друг ранг.
И този, който владее себе си, не се нуждае да владее другите.
Никой не може да те обиди, ако не си решил да приемеш обидата.
И никой не може да те унижи, ако сам не си слезеш от собствената си стойност.
La stella dell'est 