Кефирът е една от най-богатите естествени пробиотични храни. Благодарение на живите бактерии, дрожди, ензими и веществата, които се образуват по време на ферментацията, той влияе не само на червата, но и на целия организъм.
Ползи за червата :
Възстановява чревната флора
Кефирът съдържа много полезни бактерии и дрожди, които подпомагат баланса на микробиома — особено след:
антибиотик,
стрес,
лошо хранене,
чревни инфекции.
Подобрява храносмилането
Помага храната да се разгражда по-лесно и често намалява:
подуване,
газове,
тежест след хранене.
Подпомага изхождането
При много хора:
регулира запека,
подобрява перисталтиката,
успокоява раздразненото черво.
Намалява вредните бактерии
Полезните ферменти създават среда, в която вредните микроорганизми по-трудно се развиват.
Ползи за организма:
Подсилва имунната система
Голяма част от имунитета е свързана с червата. Когато микробиомът е балансиран, организмът реагира по-добре.
Богат е на витамини и минерали
Съдържа:
калций,
магнезий,
фосфор,
витамини от група B,
витамин K2 (в малки количества),
аминокиселини.
По-лесен е за храносмилане от млякото
По време на ферментацията част от лактозата се разгражда, затова много хора го понасят по-добре от прясното мляко.
Дава енергия и тонус
Някои хора усещат:
повече енергия,
по-леко тяло,
по-добър сън,
по-спокоен стомах.
Подкрепя нервната система
Червата и мозъкът са силно свързани. Балансът в червата често влияе на:
настроението,
тревожността,
концентрацията.
Важно в началото
Когато човек започне да пие кефир:
е добре да започне с малки количества;
понякога първите дни има леко прочистване или газове.
Това често е временно, докато организмът се адаптира.
Как е най-добре да се приема
Обикновено:
1 малка чаша дневно;
сутрин или между храненията;
домашният кефир е най-богат на живи ферменти.
Ето класическия начин, по който се прави:
Какво ти трябва
1–2 с.л. кефирени зърна (тибетска гъба)
500 мл прясно мляко
Стъклен буркан
Пластмасова или дървена лъжица
Пластмасова цедка (избягва се метал, ако е възможно)
Начин на приготвяне
Сложи кефирените зърна в стъклен буркан.
Залей ги с мляко на стайна температура.
Покрий буркана леко – с марля, капак без да затягаш, или салфетка.
Остави на стайна температура за около 18–24 часа, далеч от пряко слънце.
На следващия ден сместа се сгъстява и има леко кисел аромат – като рядко кисело мляко.
Прецеди през цедка, за да отделиш готовия кефир от зърната.
Измий леко зърната с хладка вода (някои дори не ги мият всеки път) и ги сложи в ново мляко за следваща ферментация. �
Няколко важни неща
Ако престои повече (36–48 ч.), става по-кисел и по-гъст.
В жега ферментира по-бързо.
Най-добре става с пълномаслено мляко.
Ако няма да го ползваш няколко дни:
сложи гъбата в прясно мляко в хладилник;
или я „приспиваш“ за кратко време.
Как изглежда готовият кефир
леко газиран
киселичък
понякога се отделя суроватка
консистенция между айрян и кисело мляко.
Ако кефирената гъба е стояла дълго време в хладилник, изсъхнала е или е станала „уморена“, в повечето случаи може да се съживи. Нужно е малко търпение, защото понякога ѝ трябват няколко дни, за да се активира отново.
Ако е стояла в хладилник в мляко
Извади гъбата и излей старото мляко.
Изплакни леко с хладка вода или прясно мляко.
Сложи я в малко количество прясно мляко:
около 200–300 мл за 1 с.л. гъба.
Остави на стайна температура за 24 часа.
Първите 1–3 ферментации често:
миришат странно,
не сгъстяват добре,
стават прекалено кисели.
Това е нормално. Просто:
изхвърляш получения кефир,
слагаш ново мляко всеки ден.
Обикновено след 3–7 дни гъбата започва отново да прави хубав кефир.
Ако е била изсушена
Тогава възстановяването е по-бавно.
Как:
Накисни я в малко хладко прясно мляко.
Остави 12–24 часа.
Смени млякото.
Повтаряй всеки ден.
Понякога ѝ трябват:
5–10 дни,
а понякога и повече.
В началото може:
да е твърда,
да не расте,
да няма типичния аромат.
Когато се съживи:
става по-мека,
започва да увеличава обема си,
кефирът се сгъстява нормално.
Признаци, че гъбата е здрава
мирише приятно кисело и свежо;
цветът е бял до кремав;
структурата е еластична, като малки карфиолчета;
постепенно се размножава.
Кога вероятно е загинала?
Ако има:
розов, зелен, син или черен цвят;
мухъл;
силна гнила миризма;
лепкава и разпадаща се структура.
Тогава не се използва.
Малък трик за по-бързо съживяване
Много хора правят първите дни така:
по-малко мляко,
по-кратка ферментация (12–18 ч.),
топло помещение (но не горещо).
Това помага на бактериите и дрождите да се активират по-бързо.
La stella dell'est 