Подуването след хранене, а като цяло усещането за въздух в корема, не е нещо, което зависи единствено от храната: хората, които страдат от това, много добре знаят, че често се случва независимо от това какво са яли.
Това явление се определя от ос, съставена основно от три структури: мозък, блуждаещ нерв и диафрагма.
Това не е абстрактна концепция: това е точно анатомично „трасе“, изградено от реален нерв, който преминава през реални мускули и когато работи добре, поддържа храносмилането ефективно.
Когато не работи добре, коремът се подува независимо от това какво ядеш.
Нека започнем от блуждаещия нерв, защото той е главният герой в тази история.
Блуждаещият нерв е най-дългият нерв в тялото: започва от мозъчния ствол, спуска се по шията, преминава през гръдния кош, физически преминава през диафрагмата и достига до стомаха и червата (както и до всички останали органи).
Той е основният регулатор на парасимпатиковата нервна система, т.е. режимът „почивка и храносмилане“ на тялото.
Когато блуждаещият нерв е активен, той изпраща много ясен сигнал към храносмилателните органи: „всичко е наред, можеш да работиш“.
Стомахът произвежда правилните стомашни сокове.
Червата се движат ритмично, придвижвайки съдържимото напред.
Храносмилателните секрети функционират.
Газовете се управляват и придвижват, без да се натрупват.
С две думи: блуждаещият нерв е „диригентът“ на храносмилането.
Когато той дирижира, всичко работи координирано.
Проблемът е, че блуждаещият нерв има много силен враг: стресът.
Когато мозъкът възприеме заплаха (а ежедневните тревоги, работният стрес и трудните периоди се възприемат като „заплаха“ от нервната система), той активира режима „бий се или бягай“.
И първото, което прави, е да изключи блуждаещия нерв.
Защото според логиката на тялото, ако бягаш от опасност, храносмилането не е приоритет.
Сигналът „всичко е наред, можеш да работиш“ се прекъсва.
Стомахът се забавя.
Червата губят ритъма си.
Секрецията намалява.
Газовете не се обработват и започват да се натрупват.
Коремът се подува.
Не защото си ял нещо „грешно“, а защото нервната ти система е решила, че в този момент храносмилането не е важно.
Затова подуването се влошава в периоди на стрес, дори когато нищо не е променено в храненето.
Но тук става още по-интересно, защото се включва диафрагмата.
Блуждаещият нерв не виси в празното пространство: той физически преминава през диафрагмата — големия дихателен мускул.
Когато диафрагмата се движи свободно (около 20 000 пъти на ден, с всяко вдишване), тя механично стимулира блуждаещия нерв при всеки дихателен цикъл.
Това е като ритмичен масаж върху нерва: надолу, нагоре, надолу, нагоре.
20 000 пъти на ден диафрагмата казва на блуждаещия нерв: „активирай се, работи, върши си задачата“.
И нервът отговаря, като поддържа храносмилането активно.
Но стресът не само изключва блуждаещия нерв от мозъка: той също така втвърдява диафрагмата.
Всяко емоционално напрежение постепенно я свива — ден след ден.
Една ригидна диафрагма не се движи както трябва: масажът върху блуждаещия нерв намалява и той губи още един източник на стимулиране.
На практика той се „изключва“ от две страни едновременно: отгоре (мозъкът, който изключва режима на храносмилане) и от центъра (втвърдената диафрагма, която вече не го стимулира механично).
Под диафрагмата се намира псоасът — дълбокият мускул по протежение на лумбалния отдел на гръбнака, свързан с диафрагмата чрез една и съща фасция.
Когато диафрагмата се втвърди, псоасът я следва.
А ригидният псоас притиска червата, като допълнително намалява пространството за храносмилане.
Ето цялата картина: стрес, който изключва блуждаещия нерв, втвърдена диафрагма, която не го стимулира, и ригиден псоас, който притиска органите.
Три нива, които се натрупват и взаимно се усилват.
И тук се получава порочният кръг, който прави всичко толкова фрустриращо.
Стресът изключва блуждаещия нерв и втвърдява мускулите.
Ригидните мускули не стимулират нерва.
Нестимулираният нерв не активира храносмилането.
Забавеното храносмилане причинява подуване.
Подуването създава дискомфорт и напрежение.
Напрежението усилва стреса.
И кръгът се затваря.
Затова много хора живеят с „хронично“ подуване, което не се подобрява дори при промяна на храненето: храната не е основният проблем.
Проблемът е, че цялата ос мозък–блуждаещ нерв–диафрагма е блокирана в режим „авария“ и докато остане там, храносмилането работи на по-ниски обороти.
Можеш да се храниш перфектно и пак да се подуваш.
Добрата новина е, че този порочен кръг може да бъде прекъснат.
Не можеш да наредиш на мозъка да „се успокои“ (всички знаем: не работи така).
Не можеш да активираш блуждаещия нерв със сила на волята.
Но можеш да върнеш в действие диафрагмата и псоаса чрез упражнения.
И когато го направиш, диафрагмата отново започва да се движи и стимулира блуждаещия нерв с всяко вдишване.
Нервът се активира механично и възстановява режима „почивка и храносмилане“.
Стомахът започва да работи, червата възвръщат ритъма си, газовете се обработват.
А отпуснатият псоас освобождава пространство за органите.
С други думи: работата с мускулите не влияе само на механиката на храносмилането (повече пространство, по-добра подвижност).
Тя влияе и на нервната система, като казва на мозъка: „аварията приключи, можеш да се върнеш към храносмилане“.
Лично аз, в периоди на силен стрес, първото, което забелязвам, е промяна в храносмилането: по-бавно, повече подуване, тежест.
И първото нещо, което правя, е да засиля работата с диафрагма и псоас.
Не защото това решава стреса, а защото прекъсва порочния кръг там, където имам контрол.
Мускулите се отпускат, блуждаещият нерв се активира, храносмилането се възстановява.
Храненето има значение, разбира се.
Но ако оста мозък–блуждаещ нерв–диафрагма е блокирана в режим „авария“, можеш да се храниш перфектно и пак да се подуваш.
Добрата новина е, че да върнеш тези мускули в действие е нещо конкретно, което можеш да правиш всеки ден 💪
С 🫶 и грижа
Злати Топова
Здраве, Енергия, Баланс
La stella dell'est 