Понякога хората ме питат откъде започна моето търсене.

Истината е, че то не започна в зряла възраст. Не започна след трудностите, през които преминах по-късно. Започна много преди това.

Дори моето идване на този свят не беше лесно.

Родителите ми ме чакаха осем години. След множество прегледи лекарите били категорични, че майка ми няма да може да има деца. Но животът понякога намира път там, където човешката логика вижда само пречки.

След среща с възрастна жена, която ѝ дала билки и ѝ върнала надеждата, майка ми забременяла. Разбрала го едва когато вече била в четвъртия месец.

Така започва моята история.

Още като много малка имах необичайни спомени. Най-ранният ми спомен е от около двегодишна възраст – толкова ясен, че когато го разказах на майка ми, тя остана изненадана, защото описвах места и случки, които наистина се бяха случили.

С порастването започнах да усещам, че възприемам света по различен начин. Имах спомени и усещания, които не можех да си обясня. Чувствах дълбока връзка с природата, с хората около мен и с нещо много по-голямо от видимото.

Като дете вярвах, че всички преживяват света така. Но когато започнах да задавам въпроси, срещах неразбиране. Постепенно се научих да мълча и да пазя всичко в себе си.

В училище разбрах, че съм различна и по още един начин. Ученето ми се отдаваше лесно, но вместо това да ме сближи с останалите, често ме караше да се чувствам още по-самотна. За да бъда приета, започнах да се сливам с другите и да крия част от себе си.

Днес разбирам, че много хора са преживели нещо подобно – не непременно по същия начин, но със същото усещане, че не се вписват.

Затова реших да разкажа своята история.

Не за да убеждавам някого в нещо, а защото вярвам, че когато човек има смелостта да бъде истински, дава разрешение и на други да бъдат себе си.

Продължава…

💛 А ти? Случвало ли ти се е някога да се чувстваш различен, сякаш възприемаш света по свой собствен начин? Ако желаеш, сподели ми в коментарите. Ще се радвам да прочета твоята история.