След като завърших училище, животът ме отведе в София.

Там започна нов етап от живота ми – учене, нови приятелства, първата ми любов, създаването на семейство и по-късно раждането на децата ми.

Отвън животът ми изглеждаше съвсем обикновен.

Но вътре в мен продължаваше да живее онова любопитно дете, което никога не спираше да търси отговори.

По онова време информацията беше оскъдна. Живеехме в години, когато книги по духовни теми почти не се намираха, а за много въпроси просто нямаше с кого да говориш.

Но никога не спрях да търся.

Постепенно започнах да срещам хора, които също търсеха. Разменяхме книги, споделяхме преживявания и си задавахме въпроси, на които никой не можеше да даде окончателен отговор.

С всяка прочетена книга усещах, че парченцата от моя пъзел започват да се нареждат.

Една от книгите, която промени живота ми, беше „Траектория от един живот към друг“ на Пако Рабан.

Докато четях, за първи път почувствах, че не съм сама.

Някой друг беше преживял усещания, подобни на моите. Някой друг беше задавал същите въпроси и беше имал смелостта да говори за тях.

Тогава разбрах нещо много важно.

Не бях странна.

Не бях сама.

Просто имаше и други хора, които виждаха света по различен начин, но дълго време също се бяха страхували да го споделят.

Това осъзнаване беше началото на едно много по-дълбоко пътешествие.

А истинският повратен момент дойде по време на втората ми бременност…

Но това вече е история за следващата част.

Продължава… ✨