Чудото, което сътворих

Бях на 27 години, когато забременях с второто си дете. След раждането на първата ми дъщеря преживях три спонтанни аборта и лекарите ми казаха, че ако искам да имам второ дете, трябва да постъпя в болница веднага щом разбера, че съм бременна, за да може бременността да бъде наблюдавана и запазена.

Още в самото начало интуитивно почувствах, че съм бременна, и незабавно отидох в болницата.

След ехографски преглед лекарят ми каза, че не вижда признаци на бременност, но аз настоявах, убедена, че има нещо. Едва след трансвагинален ултразвук беше потвърдено, че наистина съм бременна. Макар да бях още в първите седмици, вече имах кръвотечение. Веднага ме приеха в болницата и ми предписаха да остана предимно на легло до четвъртия месец от бременността.

Тъй като никога не съм била голям любител на телевизията, реших да прекарвам времето си в четене. По онова време бях привлечена от духовните теми: кои сме ние, откъде идваме, защо сме тук и какъв е истинският смисъл на живота. За съжаление, в периода след падането на комунизма почти нямаше литература по тези въпроси. Въпреки това четях с огромно желание всичко, до което успявах да се добера.

През тези месеци прочетох две книги на Пако Рабан – „Траекторията на един живот към друг“ и „Апокалипсис“, а с една моя приятелка си разменяхме и други книги, като „Пътешествието на душите“ от Майкъл Нютън. От любопитство прочетох и Библията, за да разбера какво съдържа.

Един ден, докато четях една от тези книги, в болничната ми стая настаниха жена, на която ѝ предстоеше да роди след няколко дни. Съпругът ѝ, забелязвайки книгата в ръцете ми, ме попита дали познавам Петър Дънов и неговото Учение. Името ми звучеше смътно познато, но му отговорих, че не знам почти нищо за него. Тогава той ме попита дали бих искала да ми донесе една от неговите книги. С радост приех.

Още същата вечер той се върна с книга, озаглавена „Книга за здравето“. Потопих се веднага в четенето и още от първите страници почувствах, че съм напълно завладяна. Тази книга отвори пред мен един нов свят – свят, чието съществуване бях усещала още от дете, но за който дотогава не бях могла да говоря с никого.

В книгата открих обяснения, които потвърждаваха усещанията, носени в мен през целия ми живот. Научих, че човекът притежава дванадесет тела, от които в настоящия етап функционират само четири: физическото тяло, тялото на сърцето (на чувствата), тялото на ума и причинното, разумното тяло. Останалите осем се намират в зародишно състояние и ще се развият в бъдеще. Прочетох също, че всеки човешки орган е свързан с определена добродетел и че всяко заболяване е отражение на дисхармония в тази добродетел.

Особено силно ме впечатли едно изречение: „Болестите възникват по две причини: или си взел твърде много, или си дал твърде много.“ Макар тогава да не го разбирах напълно, усещах, че в него има дълбока истина.

В частта на книгата, посветена на бременните жени, открих напътствия как майката може положително да влияе върху детето в утробата: как да си представя определени качества и как да общува с бебето. Това потвърждаваше онова, което винаги бях чувствала – че детето възприема и попива всичко, което преживява майката.

По средата на бременността, по време на един ехографски преглед, лекарят откри миома, която растеше успоредно с плода. Близките ми много се разтревожиха, а свекърва ми, която познаваше много опитна гинеколожка в същата болница, уреди да ме прегледа. Лекарката потвърди наличието на миомата и ме успокои, като каза, че при раждането ще бъде направено цезарово сечение и по време на операцията ще бъдат извадени както бебето, така и миомата.

Аз обаче не се обезкуражих. Вече знаех, че умът ми може да влияе върху тялото ми. Всеки ден си представях как миомата постепенно се смалява и изчезва.

След една седмица, при следващия ехографски преглед, миомата вече не се виждаше. Лекарите предположиха, че вероятно се е скрила зад бебето, но аз знаех, че със силата на мисълта си бях допринесла за нейното изчезване. Това преживяване ме убеди, че притежавам силата да променям своята реалност и че всеки човек може да го направи, ако има достатъчно вяра и воля.

Когато настъпи моментът на раждането, мислено призовах помощта на Петър Дънов. Почувствах присъствието му и чрез напътстващи мисли в съзнанието си получих помощ как да дишам, за да облекча болката. Раждането премина бързо и леко, а аз останах изпълнена с дълбока благодарност.

Това беше първата ми среща с Учението на Петър Дънов, но следата, която то остави в мен, беше дълбока и трайна.