„Когато една книга отвори врата към свят, за който душата ми сякаш винаги е знаела…“

Най-големият повратен момент в живота ми дойде по време на втората ми бременност.

Тя не беше лека и се наложи да прекарам дълго време в болница. Тъй като трябваше постоянно да лежа, четенето се превърна в моето убежище.

И тогава, както често се случва в живота, една привидна случайност промени всичко.

Съпругът на жената, с която бях в една болнична стая, видя книгите, които четях, и ме попита дали познавам учението на Петър Дънов (познат още с името на санскрит Беинса Дуно). Никога не бях чувала това име, но в мен сякаш прозвуча нещо познато, сякаш душата ми вече го знаеше.

Още същата вечер той ми донесе първата книга.

Тя отвори пред мен един напълно нов свят. За първи път започнах да разбирам, че човекът не е само физическо тяло, а много повече. Че органите ни имат не само физически, но и по-дълбок, духовен смисъл. Че здравето е свързано с мислите, чувствата, храната, дишането, природата, светлината и вътрешната хармония.

Тогава осъзнах, че необичайните усещания и спомени, които носех още от детството, не са били плод на въображението ми. Те бяха част от един по-дълбок вътрешен опит, който едва започвах да разбирам.

По време на тази бременност преживях и едно лично чудо, което описах по-късно в статия за това как успях да се възстановя от миома. Ще оставя линк към нея под този разказ.

След тази книга сякаш се отвори цяла нова библиотека пред мен. Започнах да чета всичко, което достигаше до ръцете ми.

Сред книгите, които най-силно ме докоснаха, беше „Пътят на душите“ на Майкъл Нютон. Неговите изследвания върху регресивната хипноза ми дадоха още една гледна точка към въпросите, които винаги ме бяха вълнували – откъде идваме, защо сме тук и какво продължава след края на един живот.

По същото време открих и книгите на Лиана Антонова, които разшириха още повече представите ми за невидимия свят.

Тогава се случи и нещо, което никога няма да забравя. Докато разглеждах една от книгите ѝ, голямата ми дъщеря видя снимките вътре и съвсем естествено започна да ми разказва спомени за живот, който според нея не беше на Земята. Начинът, по който говореше, спокойствието и убедеността ѝ ме накараха още веднъж да осъзная, че реалността е много по-голяма от това, което виждаме с очите си.

Този период промени живота ми завинаги.

От този момент нататък вече не търсех отговори със съмнение. Търсех ги с доверие.

И знаех, че това е само началото.

Продължава…